Не беше вечеряла и стомахът й се свиваше от глад. Закуски не се предлагаха, пък и тя нямаше пари.
Отборът вече загряваше, летяха баскетболни топки и докато пресичаше салона, се наложи да се наведе, за да не я ударят. Огледа се за Аманда сред тълпата, но не я видя. Ерин и Рейчъл й махнаха да седне при тях.
Още щом приседна, Ерин подхвана:
— Тъкмо обсъждахме защо Брет се е превърнал в такъв червей.
Рейчъл кимна.
— Станал е истински гадняр и не мога да схвана защо.
Саша можеше чудесно да й обясни защо, но Рейчъл нямаше да повярва.
— Всичко е заради ония тъпи Гарвани — обади се Мейсън от горния ред, а после се настани зад Рейчъл, която стрелна Ерин с възторжен поглед. — Откакто стана член, е съвсем различен. Също и Ист. Даже и Джулиан.
— Абе за Джулиан не е вярно, винаги си е била кучка — прошепна Ерин на Саша.
— Ако да си Гарван, означава да станеш гадняр, защо всички толкова се натискат? — зачуди се Рейчъл.
— Защото обещават, че уж ще получиш всичко, каквото искаш — отвърна Мейсън.
— Аз не искам нищо кой знае какво — отбеляза Ерин, загледана в играчите на игрището, особено в Томас. — Чух, че трябва да се откажеш от Бог и да се закълнеш да следваш някакъв тип, наречен Ерикс. Намирисва ми на секта.
— Имах една братовчедка, която се забърка в една секта, и леля ми и чичо ми дадоха цяла торба пари да я измъкнат оттам — каза Рейчъл.
— Направо акълът ми не го побира на какво са готови да повярват хората — измърмори Мейсън и хвърли поглед към Саша. — Съжалявам за онази работа. А какво всъщност стана? Така де, нали ти е братовчед?
Саша сви рамене.
— Искаше да стана Гарван, понеже му дават допълнителни точки за всеки, когото привлече, така че си измисли онази история и каза, че ако стана член, ще си признае, че е излъгал, и ще го изкара като шега.
— Страшна шега! — възкликна Ерин. — Ама сега шегата е за негова сметка, всички го смятат за пълен тъпанар.
В този момент Аманда влезе в салона заедно с баща си и Рейчъл направо ахна.
— Еха, я вижте Аманда. Изглежда… съвсем различна.
— Супер изглежда — отбеляза Ерин. — Не мога да повярвам, че е дошла на мач. Никъде не ходи.
— Аз я навих да се срещнем — обясни Саша и замаха. Двамата прекосиха салона, баща й седна до неколцина учители, а Аманда продължи да се изкачва към техните места. Саша забеляза как Брет я оглежда и едва се сдържа да не се изправи и да му изкрещи да я остави на мира.
Аманда, за щастие, не забеляза интереса му и се настани до Саша, като се усмихваше наред.
— За малко да закъснея, баща ми се оправя цяла вечност. И е един такъв развълнуван, сигурно защото ще види Роуз.
— Да не е хлътнал по нея?
— Твърди, че не е, ама според мен си е така. А тя вечно ходи до пазара да си купува агнешки котлети от него и той й дава по малко отгоре.
— Ау, колко романтично — въздъхна Рейчъл, а очите й блеснаха. — Баща ти е голяма работа, Аманда.
Аманда се приведе към Саша и зашепна.
— Познай кой ми се обади, след като се прибрахме с баща ми. — Очите й издаваха неудобството й. — Брет. Каза, че се чувствал като пълен идиот, задето се държал така, и че много съжалява.
В главата на Саша отекна предупредителен звън. Защо му беше на Брет да звъни на Аманда ни в клин, ни в ръкав? Дали съзнаваше, че вероятно е единственият човек в цялото училище, който все още се интересува от него и от Гарваните?
— И ти се обади да ти се извини, а на мен не е казал и дума! Защо?
Аманда сведе поглед към ръцете си и заусуква сребърния си пръстен.
— Каза, че се опитал, но си била толкова ядосана, че си отказала да говориш с него.
— Пълна лъжа. Единственото, което ми е казвал от училище насам, беше поредната мръсотия и действително не му отговорих. Какво да му отговоря, като се държи така отвратително?
— Може би не е искал да прозвучи като мръсотия?
— О, точно това целеше. Повярвай ми.
— Той, ъм, попита ме дали искам да стана Гарван.
По дяволите.
— Моля те кажи, че си му отказала.
— Казах, че ще си помисля.
— Но защо?
Аманда вдигна изпълнени с болка очи.
— Не можеш да ме разбереш, Саша. Ти си готина и умна, вероятно си била суперпопулярна в старото училище, а след седмица и тук ще е така.