— Може и да бъда, може и не, но каквото и да се случи, искам да си ми приятелка. Ще излизаме заедно, ще ми идваш на гости и ще можеш да виждаш Крие. Недей да се забъркваш в това, Аманда. Много хубаво трябва да го обмислиш.
— Добре, но вече приех да изляза с него след мача.
Още веднъж — по дяволите!
— Кажи му, че си размислила. Мисля да ида да хапна някъде, предполагам и останалите ще дойдат. Ела с нас. Не ходи с Брет.
— Все пак ще ида да видя какво толкова иска да ми каже. Много държи да ми обясни защо се е държал така и звучеше направо разстроен. Може пък да има нещо, което не знаем за него, някаква причина да се държи толкова странно напоследък.
Да, причина действително имаше, но Саша не можеше да й каже. Обезсърчена, несигурна какво да направи, за да я накара да размисли, Саша насочи вниманието си към мача.
Играта бе на път да започне и тя се огледа за Джакс. Бързо го видя. Беше по-едър от всички останали момчета. Баскетболната униформа разкриваше ръцете и краката му и Саша направо зяпна — фигурата му беше съвършена. Забеляза, че на десния му бицепс има превръзка, и се зачуди дали не се ударил, но пък видимо не щадеше ръката си, докато загряваха. Треньорът повика отбора до странична линия и докато крачеше натам, Джакс вдигна глава и претърси тълпата с поглед. Усмихна й се, когато я намери, и сърцето й прескочи.
— Новият май те харесва — отбеляза Ерин. — Чух, че бил заплашил Брет да го напердаши, ако не те остави на мира, и си мисля, че никак няма да му е трудно.
— А къде ли е брат му…? — обади се Рейчъл.
Като по поръчка Броуди влезе в салона, следван от Мелани и господин Бруно.
Броуди я съгледа и се насочи право към нея, а Мелани и Бруно седнаха до Хълихан и жена му.
Броуди я поздрави с усмихнати ведри очи и седна до Мейсън, зад Ерин. Минутка по-късно тъмнокосото момиче, Джени, се примъкна и седна до него, макар видимо да се чувстваше неловко. После пристигна Брий, както винаги в черно, и се настани до Аманда. Наложи се Саша да положи целенасочени усилия, за да не зяпне при вида на две от пчеличките на Джулиан, които си проправиха път и седнаха от другата страна на Рейчъл. И когато дойде време да удари гонгът за началото на мача, около тях се бе събрала значителна групичка. Саша забеляза, че Джулиан седи сама. Забеляза и как Бруно поглежда нагоре със смръщено лице. Стрелна я с поглед и й стана пределно ясно, че я мрази, задето е объркала плановете му за Гарваните. Извърна очи и ги насочи към игрището.
Топката бе във владението на „Телюрайд“, един от играчите дриблира, подаде и Джакс вкара кош за три точки. После „Риджуей“ пропуснаха и топката отново бе в ръцете на „Телюрайд“.
Ритъмът, поскърцването на обувките на играчите по дървения под, одобрителните викове и ръкопляскането от трибуните — всичко бе хипнотизиращо. А Джакс боравеше с топката, сякаш бе част от него.
Когато часовникът превъртя в обратен ред всички минути на полувремето и закова на 0:00, отборът се събра при страничната линия, а треньорът приклекна и им заобяснява нещо. Джакс вдигна очи към нея, после наведе глава към треньора, който продължаваше да нарежда нещо. Кимна и погледна към намръщения Брет. Брет го изгледа кръвнишки, а Джакс процеди нещо, което очевидно го вбеси още повече. Саша се разкъсваше от любопитство. Какво ли ставаше?
Започна второто полувреме и играта придоби съвсем друг оттенък. „Риджуей“ губеха и полагаха огромни усилия да намалят разликата. Когато часовникът бе отброил почти до нула, Брет подаде на Ист, но той пропусна коша. Томас изгледа Брет смръщено, а Джакс вдигна ръце в недоумяващ жест. На Саша не й беше съвсем ясно какво толкова се бе случило при подаването на Брет, но и треньорът Хайтауър бе видимо подразнен. Той обяви пауза, изгони Брет от игрището и му закрещя нещо, размахал ръце. Разтреперан от яд, Брет бутна силно треньора и от трибуните се чу ахване. В този миг Мелани се изправи и изкрещя нещо нецензурно, което изтръгна нов възглас от публиката.
— Какво им става на твоите хора, Саша? — попита една от пчеличките.
Та те изобщо не бяха „нейни“ хора. Нямаха никаква кръвна връзка. Безкрайно й беше мъчно, че не е кръв от кръвта на мама и татко, но хубавото бе, че и с Брет и Мелани няма нищо общо.
— За първи път се запознах с тях миналия петък — обърна се тя към пчеличката. — Баща ми и майката на Брет не са се разбирали.
— Нищо чудно, онази госпожа Шрайвър… направо не мога да повярвам какво каза току-що.
Треньорът посочи седалките, но Брет така и не седна. Насочи се гневно към съблекалните, а играта продължи.