— Край с него — заяви Мейсън. — Как така ще бута треньора? Ще го изритат от отбора.
Мелани също напусна салона, но не и преди да покаже среден пръст на Хайтауър.
— Истинска дама — обади се другата пчеличка. — Може би затова Брет е станал такъв задник. Брат ми твърди, че майка му се чука с Бруно. Отврат.
Аманда се наклони към Саша и прошепна:
— Виждаш ли? Значи си има причина да се държи толкова особено. И майка ми беше същата, вечно правеше нещо, та с баща ми да се червим.
— Толкова ли ви разстройваше, че да съчинявате отвратителни лъжи за семейството си и да ги разпространявате навред?
— Е… не, но постоянно бях нервна. Казвам само, че може би не е толкова ужасен, колкото си мислиш.
Саша се вгледа в новата си приятелка. Така копнееше да може да й обясни защо Брет е десет милиарда пъти по-гаден, отколкото Аманда изобщо можеше да си представи. Но не можеше.
— Има нещо криво в него. Нещо му има. Моля те, не излизай с него, не се опитвай да го разбереш, и моля те, моля те, не ставай Гарван. — Само това успя да й каже.
Аманда не отговори, само извърна лице към игрището.
Саша въздъхна, отново обезсърчена, и направи същото.
С напредването на играта Джакс и Томас постигнаха изключителен синхрон, а останалата част от отбора влезе в ритъма им и резултатът на таблото нарасна. Но „Риджуей“ също се справяше и пет секунди преди финала резултатът беше равен. Томас хукна с топката към коша, подаде на Джакс, който вкара от зоната за трите точки. Свирката прозвуча точно когато топката изсвистя през мрежата и тълпата полудя, закрещя, всички ръкопляскаха и се поздравяваха.
— Ей, много е добър — Мейсън очевидно бе впечатлен. — Първият мач, който печелим тази година.
Джакс бе в превъзходно настроение и й се усмихна широко, докато крачеше към вратата, зад която бе изчезнал Брет.
Реакцията му бе нормална, така по човешки изпълнена с мъжка гордост, че тя му се ухили в отговор.
— Определено те харесва — изкоментира Ерин.
Аманда се изправи.
— Трябва да се разбера с баща ми. Ще се видим утре.
Саша се опита да я хване за ръката, но Аманда побърза да се отдалечи към долните скамейки, където баща й я чакаше и говореше с Роуз. Тя му каза нещо, той погледна намръщено към съблекалните, после тя каза още нещо и излезе. Господин Родее продължи да говори с Роуз, после двамата излязоха заедно. Явно Аманда отиваше да се види с Брет, а баща й си тръгваше.
Саша усети, как се задушава от паника и цялата подскочи, когато Ерин я потупа по рамото.
— Ей, Саша, какво ще кажеш да идем до кафенето?
— Продават ли нещо за ядене? Пропуснах си вечерята и умирам от глад.
— Правят сандвичи. Чакаме Томас, защото Мейсън му е обещал. Може пък и Джак да реши да дойде, а?
— Нищо чудно — тя хвърли поглед към Броуди, който кимна. — Да, ще дойде.
Ето така вече му харесваше. Джакс седеше до Саша на дългата маса, съставена от множество по-малки, и се радваше, че този път тя е центърът на внимание. Сега, когато лъжата бе изобличена, другите се чувстваха привлечени към нея, точно както бе очаквал. Той самият също си прекарваше чудесно, може би защото за първи път в живота му околните не се страхуваха от него. Със Саша от едната му страна и Броуди от другата плашещото му излъчване бе неутрализирано.
Купи за себе си и Саша два сандвича, малко супа и няколко големи курабии.
Мейсън се обади от ъгъла на масата.
— Страхотен мач, Джакс. Къде се научи да играеш така добре?
— Тренирам с братята ми.
— Броуди, ти играеш ли? — попита Мейсън с очевидно недоверие.
— Не си падам много по спорта — отвърна Броуди. — Става дума за по-големите ни братя.
Томас довърши сандвича си и избърса ръце, после се обърна към Джакс:
— Съжалявам за Брет, но след като го изгониха, играта стана далеч по-добра.
— Не го разбирам този тип. Или искаш да играеш, или не.
— Отборът хич не го интересува, това е ясно. Предполагам, че е искал единствено да впечатли Райли.
Всички около масата закимаха в съгласие и Брий, чернокосото момиче, което приличаше на вампир, вметна:
— Сигурно я е канил на среща поне петдесет пъти, а тя винаги се държеше ужасно мило просто защото си беше добричка, но все му отказваше. Брет страхотно се ядосваше, а накрая започна да беснее. Ама след като я е харесвал толкова, би трябвало поне малко да му е мъчно, че загина.