Останаха само шестима, после Томас се обади:
— Трябва да се прибирам да си допиша домашното по история.
Невзрачната девойка побърза да вметне:
— Майка ми сигурно е бясна, защото довечера е мой ред да запаля свещта за Ханука, и сигурно ме чакат, така че и аз трябва да вървя.
Рейчъл видимо се разочарова.
— На мен хич не ми се тръгва, но от мен да мине, ще те закарам.
— Ако ти трябва превоз, Ерин — намеси се Томас, — аз мога да те хвърля.
Ерин. Значи се казваше Ерин. Тя се усмихна и благодари на Томас, а после стана и двамата тръгваха. В последния момент Ерин се обърна и се ухили на Рейчъл.
— Какво точно става? — попита той Саша, когато Рейчъл и Мейсън отидоха до щанда за нова порция кафе и сладкиши.
— Приложиха хитра маневра, за да може Томас да я закара.
— Сериозно ли?
— Ами да. Момчетата често са крайно неориентирани, така че се налага момичетата да ги побутнат малко. Томас ще си падне по Ерин, ако я опознае по-добре, а тя и без това го харесва, така че й хрумна как да задвижи нещата. Ако не проявяваше никакъв интерес, нямаше да й предложи да я закара.
А Джакс си мислеше, че той е велик стратег.
— А ти би ли извъртяла такъв номер на някого?
— Ако го харесвам, а той не схваща, да.
— Пробвала ли си върху Тайлър Хъдсън?
— Пробвах всякакви неща, но той даже и не схвана намека, така че очевидно му е липсвало желание.
— А сега те кани на среща. Защо?
Саша сви рамене.
— Нямам представа, но няма и значение, тъй като сега вече аз нямам желание. Никакво.
— Заради мен?
— Естествено, че заради теб.
Джакс допи кафето си, сложи чашата внимателно на масата и прокара пръст по логото на кафенето.
— Но нали каза…
— Няма значение как ще приключи тази история. В момента, точно в тази минута, за мен не съществува друг.
Нещо разцъфна в гърдите му, дали не беше надежда?
— Щом разполагаме с време до другата седмица и щом и без това ще прекарваме заедно доста време, дали не може да се преструваме, че всичко е нормално, и да сме заедно като… нали се сещаш, като…
— Като гаджета?
Обзе го някакво ужасно, неловко чувство и очите му така и не се вдигнаха от чашата.
— Да, като гаджета.
Ако кажеше не, ако кажеше, че предпочита да са само приятели, докато не дойде време да си тръгне, нищо чудно да повърне.
— Добре, Джакс.
Джакс рязко вдигна глава.
— Сериозно ли?
— Да, сериозно. Ще ми бъдеш първото гадже, и макар да не си представях така нещата, съм луда по теб, така че — да, нека го направим.
Без да се замисли, той се наведе и я целуна.
Вероятно и тя не мислеше, защото отвърна на целувката.
И се отдръпнаха един от друг едва когато Рейчъл просъска зад гърба им:
— Я си вземете стая.
Почти веднага след това си тръгнаха, но докато крачеха към изхода, Джакс забеляза, че Мейсън и Рейчъл се местят към дъното на кафенето, до малкото диванче пред камината.
Хвана я за ръката и я поведе към колата, с която Броуди се бе придвижил от планината.
— Да се повозим малко, а после ще те прибера и ще се върна да взема Броуди.
Отвори й вратата, тя се мушна вътре и му се усмихна, когато на свой ред влезе, хвана волана и запали двигателя. По радиото звучеше старо парче на „Бийтълс“.
Джакс насочи колата нагоре към планината и спря на шосето към къщата на Мефисто, на самата отбивка, откъдето се виждаше цялата долина под тях. Изгаси фаровете, но остави двигателя включен заради парното.
— Красиво е, нали?
— Толкова е странно да виждам всичко, все едно светят три луни, а всъщност няма нито една.
— Неприятно ли ти е, че можеш да правиш неща, които обикновените хора не са и сънували?
— Би трябвало да ми е неприятно, но не.
— Значи не ми се сърдиш, задето те целунах и те промених?
— Не, не ти се сърдя. А предвид, че всеки път, когато ме целунеш, промяната става все по-сериозна, не би трябвало да искам да се целуваме повече, но знаеш ли какво… В момента копнея за целувките ти повече, отколкото за въздуха, който дишам.