— Можеш да си имаш своя сметка. Що се отнася до Бетси, докато е под моя покрив, ще й бъде създаден необходимият комфорт и ще й се оказват грижи.
— Колко великодушно, като се има предвид ситуацията.
— Нещо друго?
— В момента не мога да се сетя.
Макар че все още имаше резерви, сърцето й настояваше да приеме предложението му, а също така и всички рискове с него. Твърде дълго се беше отказвала от това, за което копнееше: да се надява, че някой ден Грант ще я обикне с цялото си сърце така, както го обичаше тя. Разбира се, той беше твърде своенравен, за да повярва в този критичен момент на признанието й в любов, както и на първото й обяснение, последвало първото им страстно любене. Само времето можеше да докаже, че е искрена, а не някакви думи, казани сега.
Макар че много й се искаше да му каже истината, Грант трябваше да достигне до нея сам. Беше й необходимо той да вярва и да знае със сърцето и ума си, че тя се е омъжила за него единствено защото го обича и че желанието й за уважение в обществото няма нищо общо. Аманда усети, че тогава и само тогава те ще бъдат истински щастливи заедно, че тогава любовта и доверието им ще са взаимни. Това беше един риск, който тя искаше да поеме, и безсъмнено най-голямата игра в живота й.
Грант гледаше как Аманда очевидно обмисля всичко, което вече бяха говорили, и несъзнателно дъвчеше не само дъвката, но и долната си устна. Най-накрая, с една дълбока въздишка, тя каза:
— Добре. Кога и как ще осъществим този рискован скок в брачното блаженство?
— Твоят ентусиазъм е направо завладяващ — отговори гой с неприкрит сарказъм. — Веднага щом мисис Лелен ти ушие сватбена рокля. Дай й повече пари, за да побърза и да ти направи една чисто бяла рокля, Аманда. Чист блестящ бял сатен и изобилие от дантела.
— Грант! За бога! Това е равнозначно да хвърлиш истинско предизвикателство в лицето на хората от цял Лексингтън!
Грант повдигна рамене, намекът предизвика една нахална усмивка върху устните му.
— Ще бъдат изпратени покани до нашите най-влиятелни клиенти, включително до сенатора, мисис Уиттейк и, разбира се, Арт Мейси.
— А Бетси? — попита Аманда, като го погледна упорито.
Грант издържа на погледа й.
— Естествено. Веднага щом уточня всичко, ще те информирам за датата. Възложи на Чалмърс да се заеме с подготвяне на тържеството в църквата.
Сега, след като беше се съгласила на таза абсурдна връзка, на Аманда й хрумна още нещо.
— О, Грант! — простена тя. — Какво ще стане, ако никой не дойде. Ще изглеждаме страхотни глупаци. Може би не трябва да го правим.
— Ще има хора, дори да е само от уважение към родителите ми или пък да задоволят непресъхващото си любопитство — увери я той.
— Аз дори не зная към каква вяра принадлежиш — започна да се противи тя, обхваната от паника. — Като се замисля сега, аз наистина зная съвсем малко за теб. Не знам откъде води корените си твоето семейство, макар че Анабела ми беше споменала нещо за Англия, нито пък с какво се занимават роднините ти, нито кой е любимият ти цвят, кой е засял розите в градината до къщата, нито пък къде си шиеш ризите. Нито… о, нищо не зная за теб!
— Аз съм лютеран. Тази религия е много близо до католицизма. Семейството ми води началото си от Англия, макар че имам малко роднини в Ирландия и Шотландия. Една доста странна смесица. Някои от тях са фермери, други са собственици на магазини, дори има една дукеса, ако трябва да включа и братовчедка си Амелия, която след брака си стана член на кралското семейство. Любимият ми цвят е синият, точно този нюанс, който имат очите ти. А градината с розите зася майка ми. Имам един предпочитан шивач на Мил стрийт, а на останалите си въпроси ще намериш отговор по-късно. Вече знаеш най-важните неща.
— Кои например?
— Например как да ми доставяш удоволствие в леглото, какъв парфюм предпочитам да използваш. Знаеш, че обичам да гледам косата ти разпусната и пръсната по възглавницата си и да се наслаждавам на гладката ти кожа. Обичам кадифените ти бедра да ме обгръщат и полудявам от желание, когато издаваш онези тихи еротични стонове, идващи дълбоко от гърлото ти, когато се любим — той се изсмя високо, като видя как тя се изчерви. — Да не би да ти стана горещо тук, скъпа? — подразни я той. — Би ли желала чаша шампанско, за да отпразнуваме нашия годеж?
— Запази я за брачната нощ, похотлив развратнико — отговори тя нахално, като си вееше с ръка, и добави с усмивка: — А дотогава се постарай да понасъбереш малко енергия, защото трябва да те уверя, че ще изразходиш всичките си резерви.