Като чу за тези неща, Аманда се ядоса почти толкова, колкото и мистър Фостър.
— Ах, този долен, лукав, нищожен червей! И само като си помисля, че му имах доверие! Ще се доверя отново на умоляващи кафяви очи чак когато започнат да сервират сладолед в ада! Този отвратителен бащин син!
— Мисля, че изразът е „кучи син“ — каза Грант, който не беше по-малко ядосан, като научи, че Анабела така щедро беше предлагала тялото си, а той изобщо не беше подозирал.
— Знам, че така се казва, но защо да петня репутацията на майка му? Тя може да е била много добра жена, наказана с такъв отвратителен син.
— Колко отвратителен? — попита Грант, като се намръщи, чудейки се дали не беше се случило нещо повече от това, което знаеше, между Аманда и адвоката.
— Не стигна дотам, че да ми влезе под полата, уверявам те — отговори му тя намусено. — Макар че веднъж-дваж намекна за това. Всъщност единственият път, когато понечи да ме целуне над деколтето на роклята, Сладкобузко почти му отхапа носа. През това време той беше в полата ми.
Грант изви устните си в кисела усмивка.
— Кой беше в полата ти? Сладкобузко или Дарси?
Тя го погледна ядосано, но не можа да не се засмее.
— Патето, глупчо. Дарси никога не е стигал до там.
— Знаеш ли, в крайна сметка, може би тази птица не е чак толкова лоша — съгласи се Грант.
Аманда се изкиска.
— Коя птица? Сладкобузко или Дарси?
Когато Аманда вървеше бавно по пътечката, хванала под ръка Чалмърс, бе учудена от това, колко много хора бяха се натъпкали в църквата. В крайна сметка Грант излезе прав. Беше дошъл цветът на лексингтънското общество, всички бяха облечени в най-хубавите си дрехи и всички искаха да видят тази сватба — било то от обикновено любопитство, или защото сега в тяхното съзнание Дарси и Анабела бяха обрисувани в доста черни краски, на фона на което Грант и Аманда изглеждаха като ангели. Освен това, след като Грант си получи отново богатството и положението в обществото, може би те си мислеха, че най-доброто нещо, което могат да направят, е да забравят всичко възможно най-бързо и да се надяват, че щастливият младоженец ще направи същото.
През прозрачния воал, който не закриваше напълно радостното й лице, Аманда видя Бетси да стои от едната страна на олтара. Мисис Лелен беше направила една чудесна рокля за приятелката й и Бетси изглеждаше едновременно скромна и примамлива. Роклята добре падаше по снагата й, без изобщо да я пристяга и да я кара да чувства болки в почти зарасналите счупени ребра. В ръцете си държеше едно букетче от много светли виолетки, които подхождаха на светлолилавата коприна на роклята й, а едно венче от същите нежни цветя беше вплетено в русите й коси.
От другата страна на олтара, до Франк Хановър, Грант чакаше булката. Той беше облечен в тъмен костюм и изглеждаше невероятно красив в младоженското си облекло, а зелените му очи привличаха Аманда с магическа сила.
За момент образът му започна да трепти пред очите й, осветен от сноп слънчева светлина. Снежнобялото жабо на ризата му блестеше като сребро, отблясъците от пламъка на поставената наблизо свещ образуваха трептящ ореол около гарвановочерната му коса. За момент едно клонче зеленина в огромния букет зад него й заприлича на перце, което сякаш маха над главата му. Там, пред замаяния й поглед, стоеше дългоочакваният рицар в бляскави одежди.
Сякаш насън, тя пристъпи към него, ясно съзнавайки, че клетвите за любов и вярност, които щеше да положи, не биха могли да бъдат изказани с по-голяма искреност. Сърцето й преливаше от любов към него и тя се молеше някой ден и той да изпита същите нежни чувства към нея, да се надява, че с времето желанието му към нея ще прерасне в обич.
Грант никога не беше виждал Аманда толкова красива. Пред очите му тя се появи като чернокоса богиня, облечена от глава до пети в бляскав бял сатен и коприна. Беше се изчервила и това се виждаше дори през воала. Очите й грееха като звезди.
Погледът му се плъзна надолу от лицето й и се спря на ромбовидната горна част на роклята, която очертаваше гърдите й. На шията й трептеше синият топаз, който той й беше дал като сватбен подарък в комплект с обици. В ръцете си тя държеше букет от бели лилии, които леко се поклащаха върху библията на майка му.
Тя беше изключителна! Елегантност, невинност и примамливост се сливаха и образуваха една невероятно привлекателна жена! Толкова мимолетна, като сутрешна мъгла, и същевременно толкова истинска и пленителна, както всяко изкушение, предназначено за мъжа.