След няколко минути, през които щяха да бъдат казани ритуалните думи, тя щеше да бъде негова за цял живот, да я обича, да я уважава, да я защитава.
И наистина щеше да я пази от тези, които ще искат да му я отнемат, щеше да я пази дори от собственото й женско непостоянство.
Може и да не я обичаше, но затова пък желанието му към нея бе нараснало още повече и Грант разбра, че чувството му за притежание не се простираше само върху „Мисти Вали“, а също и върху тази примамлива магьосница, която по някакъв начин напълно го беше омаяла. Той имаше предчувствие, че ако не е предпазлив, скоро може да открадне и сърцето му.
Грант протегна ръка, за да хване нейната. Двамата коленичиха, повтаряйки светите слова, които ги свързаха завинаги. Аманда отговаряше с тих и трептящ глас, а Грант — с висок и сигурен. Ръката му беше гореща и сигурна, докато поставяше на пръста й пръстена — този бляскав символ на брака им. Бавно, сякаш искаше никога да не свърши този момент, Грант вдигна булото от лицето й, очите им се срещнаха и устните им се сляха в целувка. Толкова нежно устните му галеха нейните, с такава страст, че това предизвика сълзи на радост в очите й.
Като се дръпна леко от нея, Грант погледна грейналото й лице, големите й бляскави сини очи, треперещите, стоплени от целувката устни.
— Усмихни се, принцесо — прошепна той тихо и устните му се извиха нагоре в усмивка, — и се приготви да поздравиш своите поданици.
Пътуването към къщи в украсената с цветя карета беше като приказка, в която Грант и Аманда бяха главните герои. И макар че Франк и Бетси седяха срещу тях, греещи от удоволствие, те все пак се чувстваха сами и спокойни — нещо, което щеше да е невъзможно през следващите няколко часа.
Празненството сякаш никога нямаше да свърши и със сигурност Аманда никога не беше виждала повече хора, събрани на едно място. До масата в трапезарията бяха подредени още няколко маси и въпреки това имаше гости, които се разхождаха и държаха в ръце чиниите и чашите си. Подаръците, получени за сватбата, бяха разпръснати навсякъде и щяха да бъдат отворени по-късно. С невероятна скорост една армия от слуги постоянно разнасяше подноси с храна и напитки.
На края на сватбената маса шампанското постоянно се разливаше и струите приличаха на един малък пенест фонтан. Аманда можеше само да предполага колко много му беше коствало на Чалмърс осъществяването на този невероятен празник. Не можеше да не се възхити и на дванадесететажната сватбена торта, едно внушително творение на кулинарното изкуство, изпъстрено с безброй украшения и розички от розов крем.
Застанала до Грант, Аманда се смеси с гостите, като се спираше при всеки. Когато започна този пищен празник, на нея почти не й остана никакво време да утоли глада си. Това може би беше добре за стомаха й, който беше се свил от притеснение. Но с изненада откри, че всеки път, когато поднесеше към устните си чашата с шампанското, тя винаги се оказваше пълна догоре.
В крайна сметка, може би не трябваше да се учудва на това, тъй като видя дяволито пламъче в зелените очи на Грант. Докато стана време да разрежат тортата, главата на Аманда вече беше се завъртяла и й стана ужасно топло. Малко след това Грант постави внимателно сватбения букет в ръцете й и се засмя, когато тя му се усмихна със замъглени очи. Като я хвана здраво за ръка, за да може да върви по-уверено, той я поведе нагоре по стълбите, а тълпата се събра на площадката долу във весело очакване.
Като стигнаха до средата, спряха и Грант й подсказа:
— Скъпа, трябва да хвърлиш букета си на щастливата девица, която гори от нетърпение да го хване.
— Защо? — попита Аманда, като се намръщи.
Той се засмя.
— Такъв е обичаят, Аманда. Късметлийката, която хване сватбените ти цветя, ще се ожени веднага след теб.
— О! Щом е така, как бих могла да попреча на истинската любов? — тя хвърли букета във въздуха с финес и запляска от удоволствие, когато видя, че попадна в ръцете на Бетси. — О, виж ти! — възкликна Аманда тихо. — А кой ще бъде младоженецът?
— Защо да не разберем? — предложи Грант и закачливо се усмихна. Той повдигна крайчеца на роклята над едното й коляно и започна да дърпа жартиера й.
— Грант! Какво правиш? — просъска тя високо. — Господи! Какво ще си помислят хората?
— Сладка моя, само ти крада жартиера, за да го хване някой ерген. Така се прави на всяка сватба.
— Добре, но ми остави чорапа, моля те! И за бога, престани да ми милваш прегъвката на коляното, докато откопчаваш жартиера ми, дявол такъв! Гъделичкаш ме!