Като се засмя, Грант високо вдигна откраднатия жартиер, обърна се и го метна през рамото си, без изобщо да си направи труда да погледне кой го хвана и понесе годеницата си на ръце нагоре по стълбите, търсейки усамотението на господарския апартамент.
Гостите им можеха да продължат да се веселят и без тях, оставени в грижливите ръце на Чалмърс и другите слуги. Грант беше запланувал много по-интересни неща за себе си и за красивата си, леко пийнала съпруга.
Ако беше си направил труда да се обърне, Грант щеше да занемее от почуда, като видеше у кого беше паднал жартиерът. Тед Гарднър се взираше в жартиера, който стискаше в ръце, и много изненадан видя как брат му се оттегля с Аманда. Съвсем объркан, той най-накрая започна да осъзнава какво беше видял току-що в момента, когато прекрачи прага и влезе в претъпканата с гости къща. Той поклати глава. Не можеше да се начуди как съдбата си играе с хората и как определя живота на всяко живо същество. Тед отиде да потърси Чалмърс, като гореше от нетърпение да научи всичко, станало по време на неговото отсъствие, и как точно комарджийката беше оплела брат му и го беше довела до олтара.
На горния етаж младоженката и младоженецът се опитваха да се отърват от дрехите си, като междувременно си открадваха дълги и горещи целувки.
— Побързай, Грант! — Аманда тихо пъшкаше, докато пръстите му откопчаваха едно по едно малките, облечени в плат копчета на гърба на роклята й. Тя реши, че най-добре ще направи да го предупреди: — Не ми късай роклята, Грант. Нашата дъщеря може да иска да я облече на сватбата си.
— Нашият син — поправи я той, като се усмихна, представяйки си едно малко подобие на себе си в близко бъдеще. Тази мисъл беше напълно естествена, но същевременно — невероятно вълнуваща.
— Синът ти ще изглежда малко странно в моята рокля, не мислиш ли? — попита тя, смеейки се.
— Исках да кажа, че искам син — каза той, като все още се мъчеше с последните няколко копчета. — Такава ферма се нуждае от момчета, които да я ръководят. Някой трябва да поеме нещата, когато аз остарея и изнемощея.
— Чудесно, можеш да имаш син, но аз искам и момиче. Освен това много вода ще изтече, докато оставиш ръководенето на фермата в нечии други ръце.
Сякаш след цяла вечност най-после роклята й се плъзна на пода и Аманда въздъхна с облекчение, като се чешеше по ръцете и раменете.
— Слава богу! Направо си мислех, че тази материя ще ми ожули кожата!
Грант се усмихна.
— Шампанското вече започва да действа, нали? — подразни я той и започна да я докосва по врата.
— Да, чудовище такова! Не исках да изпивам повече от половин чаша, но тя никога не се преполовяваше!
— Между другото, като се замисля, ти изпи общо около четири чаши.
Тя се намръщи, като чу това.
— Надявам се, че знаеш какво си направил. Надявам се също, че ще имаш достатъчно сила, защото ще се разбеснея и няма да спра, докато шампанското не престане да действа. Цял късмет ще е, ако утре и двамата можем да си стъпим на краката!
— Скъпа, изобщо не ми пука дали ще излезем от тази стая цяла седмица — отговори той, като веднага съжали за това, защото разпродажбата на коне беше следващата седмица и трябваше да правят още някои приготовления, поради които той и Аманда не бяха планирали никакво сватбено пътешествие. Щеше да бъде чудесно да бъде само с нея, поне един месец, и да се любят постоянно, но това щеше да стане възможно след разпродажбата.
Докато тя му събличаше сакото и разхлабваше вратовръзката му, той започна да развързва панделките на фустата й. Когато ризата и обувките му се присъединиха към растящата на пода купчина дрехи, Аманда стоеше пред него полугола — само по камизола, копринени френски гащички, крещящо бели чорапи и с накитите си. Като махна фибите от косата й, той зарови пръстите си в черния водопад от къдрици, които падаха по раменете й.
Притаил дъх, Грант се загледа в нея.
— Понякога не мога да повярвам, че си толкова красива — каза й той. После плъзна пръстите си по извивката на гърдите й и дръпна плата надолу, за да разкрие розовите зърна.
Тя трепереше, а усмивката й приличаше на тази на коте, заключено в млекарница. Прокара пръсти по гъстите черни косми на гърдите на Грант. Ноктите й леко одраха скритите там кафяви зърна.
— И аз си мислех същото нещо за теб — призна си тя. — Знаеш ли, че първия път, когато те видях, направо замрях и не можах да проговоря, а само те гледах?
— Е, доколкото си спомням, и аз доста време не можах да сваля от теб очи — призна си той с шеговита усмивка. — И, както виждаш, все още те гледам, макар че в момента ми се иска да видя нещо повече.