— Тя има право, Грант — обади се Тед.
— Да, защото езикът й е остър.
Понеже я предизвика, Аманда му се изплези.
— Ще ти го върна, скъпа — предупреди я той, а погледът му й обещаваше възмездие.
— Преди или след като аз си го върна заради това, че ме нарече „мадам“? — попита тя предизвикателно.
Тед се изсмя.
— Започна да става интересно.
— Не се притеснявай — каза му Бетси. — Те са като котето и кучето винаги когато си говорят.
Тед й смигна.
— Ако питаш мен, по-скоро приличат на две котки в една торба.
— Никой не те е питал — каза Грант. — Тъй че най-добре ще направиш, ако млъкнеш и приключиш с вечерята.
Всички замълчаха за няколко минути, макар че Аманда се кискаше от време на време, а също и Тед. Тогава Сладкобузко се заклатушка неуверено към средата на масата, като търсеше Аманда. Тя не му обърна внимание, но Бетси извика. Като вдигна очи, Аманда видя, че всички гледаха, затаили дъх. Нейното любимо животинче се клатушкаше и залиташе между чиниите и Чалмърс се втурна, за да дръпне храната настрана. Поради някаква неизвестна причина патето вървеше със странна походка много нестабилно. Точно когато минаваше покрай купата със сметаната, то изгуби равновесие и се стовари направо в нея.
— О, небеса! — възкликна Аманда, като скочи да извади патето от голямата купа. Сладкобузко лежеше в ръцете й, гледаше я неподвижно и едва писукаше. Тя бързо го уви със салфетката си, като се опита да го подсуши.
Аманда се притесни още повече, когато леко го разтърси и Сладкобузко едва се помръдна.
— Грант, с него става нещо ужасно! — извика тя. — Направи нещо! Бързо! О, господи! Мисля, че умира!
В този момент цялата маса избухна в смях. Чалмърс стоеше като сфинкс, като се взираше в Аманда с много странен поглед. Бетси щеше да се пръсне от смях, а Тед се смееше високо и се държеше за стомаха. Грант се хилеше като идиот.
— Изобщо не е смешно! — изпищя тя. — Направи нещо, по дяволите!
— Ще направя, стига да измисля нещо, което би помогнало — каза Грант. — Предполагам, че едно кафе ще свърши работа, но най-добре ще е да го оставим да се наспи.
— Да се наспи? Та той може изобщо да не се събуди! Сигурно има пристъп!
Тед беше паднал от стола и се въргаляше на земята от смях, което изобщо не изненада Грант, тъй като Тед изразяваше чувството си за хумор по странен начин. Бетси се държеше за ребрата и по бузите й се стичаха сълзи. Грант се усмихваше самодоволно и ако й бяха свободни ръцете, Аманда направо щеше да го удари по красивото лице.
— Това глупаво пате няма никаква криза, Аманда. То е пияно до козирката. Изпило е всичкото вино, оставено на края на масата. Докато ние вечеряхме, то си е пийвало, като си е мислело, че е вода.
Втренченият поглед на Аманда се прехвърли върху патето, което лежеше отпуснато като желе в ръцете й.
— То е… то е пияно? — попита тя, като не можеше да повярва. Това предизвика още един изблик на смях изпод празния стол на Тед и кискането на Бетси. Дори Чалмърс се усмихваше тъпо, а Грант беше се ухилил до ушите.
— Да, Аманда. Напълно се е гипсирало — увери я той. Сякаш за да докаже, че Грант е прав, патето се уригна толкова силно, че би засрамило свирката на всеки параход, и след това изхълцука. Това разсмя отново всички, а също така и Аманда, която с облекчение разбра какво му е.
Тя нежно подаде на Чалмърс Сладкобузко, който все още беше увит в салфетката й, и той го отнесе в малкото му легло на горния етаж. Грант категорично отказа да споделя леглото си или пък жена си с това зле възпитано пате и тъй като Грант все пак беше по-подходящ партньор в леглото, Аманда се съгласи.
— Пиян! Е, направо ще откача! — каза тя учудено, когато успя да проговори след продължителния смях.
— Това ненормално пате сигурно се е побъркало — каза Грант, като избърса сълзите от очите си. — Макар че и ти имаш нужда от няколко глътки. Това не е лоша идея и може довечера, когато сме само двамата, да я осъществим. Само при мисълта, че мога да се докосна до голото ти дупе, се възбуждам.
Тя го погледна уморено, но очевидно й беше забавно и прошепна в отговор:
— А ти изобщо кога не се възбуждаш?
Той се засмя.
— Когато съм около тебе — винаги.
Във вторник, когато навсякъде кипеше подготовка за лятната разпродажба, фермата беше сполетяна от нещастие. Без някаква явна причина няколко от най-добрите жребци, а също така и няколко кобили, изведнъж едновременно окуцяха. Пострадалите коне бяха между избраните за продан, а оставаха само четири дена. Грант направо се побърка, но се опита да разбере как тази болест беше засегнала животните толкова бързо.
Най-накрая Кланси реши да провери сеното, с което бяха постлани конюшните. Там той откри, за голямо учудване на всички, измежду стърготините, които смесваха със сеното, стърготини от орех.