— Това е причината, шефе — каза Кланси мрачно. — Разбира се, че ще окуцеят. Ореховите стърготини съдържат вещество, което прониква през копитата на конете, както водата — през пясъка, и осакатява горките животни. Ако не разбереш това навреме, ги убива толкова бързо, че все едно си ги застрелял.
Грант много добре знаеше как се отразяват на конете ореховите стърготини и направо побесня, че може да се допусне такава фатална грешка.
— Проверете всички конюшни и сменете навсякъде сеното. Искам да сте напълно сигурни, че никъде другаде няма стърготини от орех. Междувременно аз ще отида да поговоря с Ейбъл Смит за последната му доставка от стърготина. Трябва нещо да се е объркал, за да допусне такава грешка след всичките години, през които сме търгували с него.
— Аз и някои от момчетътъ шъ почнем да накисваме копитатъ на конете и ще ги превържем — каза Пади. — До събота те отнову щъ съ кат преди.
Но това не беше единственият инцидент, макар че болните коне започнаха да се възстановяват бързо веднага щом беше махнато сеното със стърготините от конюшните и щом започна лечението. Нощта преди разпродажбата портата на заградената ливада, където бяха затворени избраните за продан коне, беше намерена отворена. Изглежда, че някой в бързината не я беше залостил добре. Осемнадесетте коня бяха вече избягали и сега трябваше да бъдат хванати, преди да пострадат.
— Как ще ги намериш в тъмното, Грант? — попита Аманда, когато видя съпруга си и брат му, че се приготвят да тръгнат да ги търсят.
— Няма да бъде лесно, но ако чакаме до сутринта, нямаме никакви изгледи, че ще ги открием, защото може да се отдалечат. Повечето от тях биха станали лесна плячка за койотите и змиите из тези дефилета. Трябва да се постараем да ги намерим още тази вечер.
В продължение на часове, със запалени фенерчета да осветяват пътя им, те претърсиха околността. Огледаха всяка горичка, провериха всяко поточе и изворче из цялата ферма, обикаляйки в радиус от десет мили. Най-накрая едва се довлякоха в „Мисти Вали“. Бяха открили шестнадесет от избягалите коне. Три от тях имаха малки наранявания, а един — по-сериозни, тъй че нямаше да може да бъде продаден.
Оставаха три часа до идването на купувачите и Аманда помогна на изморените мъже да изкъпят, да срешат и да приведат конете в предишното им състояние. Нощта беше се оказала твърде дълга, а денят щеше да бъде още по-уморителен, преди да дойде време за така желаната почивка.
След такова трудно начало разпродажбата потръгна невероятно добре, като много от конете бяха продадени на възможно най-висока цена. През целия ден Аманда и Грант така любезно посрещаха купувачи и клиенти, сякаш бяха спали поне десетина часа през нощта и не биха могли да изглеждат по-свежи. Посрещнаха всички както подобава в такива случаи.
На маси под сенчестите дървета на ливадата зад къщата бяха предложени питиета и храна. Уговаряше се транспортът на конете, обсъждаха се родословните дървета на някои от тях. Грант нито веднъж не позволи умората да надделее над него и да прекъсне някой разговорлив клиент или пък да не обясни нещо до най-малкия детайл, когато го питаха за някой кон.
Междувременно Аманда подкрепяше със силно кафе не само него, но и другите гости. Кафето и въодушевлението помогнаха на обитателите на „Мисти Вали“ да се държат на крак през дългите часове на този ден.
Когато и последната карета си замина, всички въздъхнаха с облекчение. Някои се заловиха с ежедневните си задължения, други вечеряха набързо, а трети искаха единствено да се довлекат до някое легло и да проснат уморените си тела.
— Господи, колко съм щастлив, че приключихме с това за тази година! — изпъшка Грант, като се хвърли на пухения дюшек, без да маха кувертюрата от леглото, нито пък дрехите си. — Мога да спя цял месец.
Като едва държеше очите си отворени, Аманда му хвана крака и започна да събува ботушите му, но се оказа прекалено изморена, за да се справи с тази задача. Когато не можа да събуе втория ботуш, тя го дръпна ядосано и се приземи на килима. Остана там, като се взираше в него. Беше толкова изтощена, че не можеше да стане.
— Хвърли ми една възглавница — изпъшка тя, като се просна там, където беше паднала. — Твърде уморена съм, за да се мръдна.
За нейна голяма изненада една възглавница долетя и падна до лицето й.
— Щях да ти помогна, но мисля, че съм останал без крака.
— Провери си крачолите на панталоните. Сигурно са някъде там.
— Ще ги проверя утре — измърмори той. — Още по-добре би било ти да ги провериш утре.