— Ако отложиш за следобеда, може да се споразумеем — каза тя, прозявайки се. — Ако някой ме събуди преди това, ще си има големи неприятности. И ако ставаш до тоалетна през нощта, не стъпвай отгоре ми.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
В понеделника след разпродажбата вече всички бяха си отпочинали. В кабинета Грант намери Аманда, която се занимаваше със сметките.
— Е, как е? — попита той.
Тя го дари с една усмивка, предизвикана от резултатите след дългите изчисления, които бяха възвърнали веселото й настроение.
— Фантастично. В сравнение с миналата година сме спечелили шест хиляди долара повече.
— Това са най-добрите новини за тази седмица — Грант се тръсна на стола и качи краката си на бюрото. — Току-що се връщам от дъскорезницата. Ейбъл Смит ми каза, че самият той е проверил стърготините, преди да бъдат натоварени. Той се кълне, че в тях не е имало такива от орех.
— Тогава откъде са дошли?
Грант поклати глава.
— Не знам. Както не знам и как портата на оградената ливада се оказа отворена оная нощ.
— Може би е случайно, не мислиш ли? — попита тя, като сбръчка чело. — Грант, всички търчахме като побъркани, докато се подготвяхме за разпродажбата. Някой просто не е бил достатъчно внимателен. Това е всичко.
— Точно това невнимание можеше да провали целия ни бизнес или пък да причини голяма вреда на конете или на работниците. Всеки от моите хора знае, че не може да бъде разсеян и да допуска глупави грешки.
— Е, разпродажбата свърши и нещата ще тръгнат по старому.
— Това ми напомня, че трябва да обсъдя нещо с теб. Мисля, че в настоящия момент, поне докато не се уверя, че няма да стават такива странни инциденти, най-добре ще бъде да отложим сватбеното си пътешествие за по-нататък. Обещавам ти, ще отидем някъде, но нека да не е сега.
— Мисля, че си прекалено предпазлив, Грант — каза му тя, като му се усмихна нежно. — Но щом искаш така, нямам нищо против. Освен това бях почти убедена, че няма да искаш да предприемем пътуване, докато отпуската на Тед не свърши. Няма да можеш да бъдеш с него толкова често, като се върне в армията.
Грант се трогна от това, че тя постави отношенията им с брат му пред техните.
— Ти се отнасяш с голямо разбиране към мен, Аманда.
Тя сбръчка вежди.
— Това изненадва ли те?
— Всъщност, да. Повечето жени не биха се отказали от медения си месец.
Аманда тихо се засмя.
— Мислех, че и двамата знаем, че не съм като повечето жени.
Грант си помисли, че той беше много, много щастлив, защото тя не е като повечето жени.
Аманда беше до врата във водата, а около нея плуваха приказно ухаещи балончета пяна, когато Грант влезе в господарския апартамент, за да се преоблече за вечеря.
— Сади? — извика Аманда от малката баня, която се намираше до спалнята. — Донеси ми една хавлия, ако обичаш!
Като събу тихо ботушите си, Грант отиде на пръсти до вратата на банята.
— О, о, о! — изгука той и тихо подсвирна, изразявайки одобрението си от това, което виждаше. — Кой идва? Прилича на моята собствена камериерка и телячка.
Аманда се опули от изненада. Тя инстинктивно се хлъзна под водата, но той успя да зърне покритите й с пяна гърди.
— Грант Гарднър! Някой път направо ще си изкарам акъла, като се промъкваш по този начин! — нахока го тя. — А сега се махни оттук, преди Сади да те види как ме зяпаш и разкаже на всички слуги за похотливото ти държание.
— Имам по-добра идея. Защо да не заключа вратата и да не дойда при тебе? — отвърна Грант и моментално изчезна.
— Защо не си завреш главата в казанчето? — извика тя след него, но след малко той се върна и започна да се съблича пред нея.
— Ако ще си завирам главата някъде, предпочитам да е тук.
Гол-голеничък, той стъпи във ваната и бавно започна да сяда в нея. Нивото на водата заплашително се покачи, а мехурчетата започнаха да падат по пода.
— Грант! — изпищя Аманда, като се смееше. — Магаре такова! Ще измокриш целия под и ще прокапе на долния етаж.
— Може — съгласи се той със смях, облегна се назад, вдигна косматия си крак и го навря в носа й. — Защо не започнеш оттук и не продължиш нагоре, скъпа — каза той, като се излегна мързеливо.
Той не беше сигурен дали да се довери на дяволското пламъче в очите й, когато тя взе гъбата и я насапуниса. Изобщо не би се изненадал, ако му я беше хвърлила в лицето, и направо се разочарова, когато тя започна да сапунисва мълчаливо крака му.
— Разбира се, ти осъзнаваш — започна тя да говори, сякаш всеки ден й се случваше да споделя банята си с него, — че когато излезеш от водата, ще миришеш на портокалов цвят. Интересно какво ще си помислят твоите подчинени?