— Не бъркай любовта със страстта — предупреди я той най-накрая.
— Знам разликата, скъпи — увери го тя с топъл и сладък глас. — Знам какво чувствам.
Той не можеше да каже същото за себе си, поне за момента.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Когато се върнаха вкъщи, Чалмърс ги посрещна с телеграма за Тед. Новините бяха добри. Назначението му в Уест Пойнт беше одобрено благодарение на това, че офицерите и Грант бяха изпратили толкова бързо препоръчителните писма. Вместо да се присъедини към частта си и да се отправи за западната граница, той трябваше да се яви във военната академия на петнадесети октомври, което му даваше право на още един месец отпуска в „Мисти Вали“.
Бетси не беше на себе си от радост. За голямо разочарование на Грант, между нея и брат му имаше нещо повече от харесване, обаче Грант не можеше нищо да каже, след като той самият беше се оженил за комарджийка от параход. Точно това беше чул от Тед, когато се опита да изкаже гласно неодобрението си от засилващата се връзка между него и Бетси.
— Защо когато съдиш другите, забравяш себе си? — попита го Тед. — Ако Аманда е достатъчно добра за теб, то тогава и Бетси е достатъчно добра за мен. Макар че в твоя случай мисля, че е точно обратното. Не мога да разбера защо тази жена се е съгласила да се омъжи за теб.
— Не е чак толкова просто, колкото си мислиш, Тед. Аз компрометирах Аманда толкова много, че дори един от моите работници се опита да я изнасили. В момент на ярост се изтървах пред Дарси, който по това време я ухажваше, и казах, че съм спал с нея. След тоя случай и малкото уважение, което можеше да очаква от другите, изчезна. Тъй че, както разбираш, бракът ни беше повече въпрос на чест, отколкото на някакви романтични преживявания, както си мислиш.
— Може би, що се отнася до тебе. Но не и до Аманда. А и не можеш да ме убедиш, че единственият ти аргумент да се ожениш за нея е бил да успокоиш съвестта си. Много добре те познавам, скъпи братко.
— Вземайки името ми, Аманда получи уважението на хората. Тя винаги е искала да бъде дама и никога не е успявала. По този начин аз й помогнах.
— В такъв случай ти си този, който никога не е успявал да разбере някои неща, а също и този, на който му липсва малко разум. Ти сляп ли си, Грант? Не виждаш ли, че тази жена те обожава? Освен това аз мога да се обзаложа, че много преди да вземе твоето почитано име, Аманда е била дама. Хората просто не искат да приемат този факт. Той не отговаря на закостенелите им разбирания. В крайна сметка, какво означава „дама“? — продължи той. — Една дама грациозна ли е? Хубава ли е? Щедра ли е? Не притежава ли Аманда всичките тези качества? Една дама вярна ли е? Обична ли е? Къде е писано, че една дама трябва да бъде богата, с потекло и родословното й дърво да види корените си от дните на цар Соломон? Трябва ли да се ограничава с това да пее и да свири на пиано, да клюкарства за последната мода? За бога, Грант! Не мога да повярвам, че не виждаш това, което е пред очите ти! Аманда е едно безценно съкровище, един необработен диамант. Би ли заменил такъв камък за някакво обикновено стъкълце?
— Като зрял човек ли говориш — попита го Грант саркастично, защото се чувстваше ужасно неловко от това, че разговорът се обърна към него, — или като човек с опит, който се е клел в любов безброй много пъти, докато е бил млад? В края на краищата, ние се откъснахме от темата на разговор, а тя беше Бетси, не Аманда.
— Чудесно. Хайде да ограничим разговора си върху Бетси. Нашата връзка и това, докъде се е задълбочила, изобщо не те интересува. Можеш да владееш „Мисти Вали“, но правата ти се простират единствено върху земята, конете, бизнеса и донякъде върху жена ти, ако може да те накара да вярваш в това. Нямаш нищо общо с личния ми живот. Тъй че гледай си работата и ме остави и аз да си гледам моята.
След този случай Грант се поколеба дали да даде съвет на брат си. Не искаше повече да бъде поучаван от някакво си дете, на което млякото му беше още по устата! Не беше необходимо и да го слуша, а също така и всеки, който хвалеше Аманда! Това направо го дразнеше! Притесняваше го толкова, колкото и собствените му объркани чувства.
Той не правеше нищо друго, освен да се мотае в състояние на пълно объркване. През по-голямата част от времето си се опитваше и не можеше да си спомни истинските мотиви, поради които беше се оженил за Аманда, макар че досега всичко му изглеждаше толкова просто. Дали беше единствено заради „Мисти Вали“? Дали съзнанието беше проговорило у него и го беше подтикнало към това? Или пък причината беше в желанието му към нея и изостреното чувство за притежание? А може би някъде дълбоко в сърцето му се криеше нещо друго, нещо, което подозрително напомняше за любов?