Тогава той видя по гърба на Тайнствената лейди рани, от които течеше кръв.
— По дяволите!
Той прокара ръка по гърба й, но не усети нищо, освен раните. В чула също нямаше нищо обезпокояващо. Оставаше само седлото. Тъй като подозрението му нарасна, Грант обърна седлото. Там, във вътрешната страна, бяха поставени четири от най-дългите, най-острите бодили, които някога беше виждал!
— О, господи! — възкликна Аманда, като се приближи до него. — Ето защо се е държалата така! Не мога да си представя каква болка сме й причинявали всеки път, когато се качвахме на гърба й!
— Аз мога — отговори Грант и в очите му се четеше гняв. Той хвърли седлото настрани и се изправи. — Сигурен съм, че ако беше някой друг кон, ти можеше вече да не си между живите. Щеше да те убие! Но това, което стана, стана с твоя кон, който само ти яздиш. И това ми подсказва, че някой нарочно се опитва да ти навреди, Аманда. Някой, който толкова те мрази, че иска да те види или инвалид, или мъртва.
Ако Аманда беше изплашена до този момент, сега тя вече се ужаси.
— Но кой? Защо? — попита тя с треперещ глас, а очите й изглеждаха огромни на пребледнялото лице.
— Анабела? — подхвърли Грант, тъй като точно това име не му излизаше от главата.
— Не може да бъде — оспори го Аманда. — Знам, че ме ненавижда, но ако искаше да ме нарани, щеше да го направи отдавна.
— Може би иска да нарани и двама ни сега, когато всичките й планове се провалиха. Сега, когато си моя съпруга.
— Но оградата, сеното? — попита Аманда, като не можеше да се отърси от шока. — Би ли могла да успее да направи сама всичко това? Нима знае как да го направи?
— О, разбира се, че знае. Тя е отраснала около коне и е стояла в конюшните, откакто е проходила.
Грант вече беше тръгнал към конюшнята. Изражението му беше мрачно и зловещо. Аманда се затича след него.
— Грант! Какво си намислил да правиш?
— Ще отида до семейство Фостър да поговоря малко с тях и независимо по какъв начин, но ще получа отговор на някои въпроси.
— Но, Грант, не можеш да отидеш там и подтикнат от мъст да я обвиниш! Тя може да не е виновна независимо от това, че ме мрази и в червата!
— Може и да е така, но това е единственият начин, по който мога да съм сигурен, че не е тя.
Без да й каже нищо повече, той я придърпа към себе си за кратка целувка. Помилва с ръка бузата й и я погледна, като замълча за малко.
— Докато се върна, няма да се отделяш от Тед — каза й той с дрезгав глас. — Няма да се бавя.
Малко по-късно Грант се върна и изглеждаше страшно озадачен. До този момент дълбоко в себе си той мислеше, че е открил виновника. А сега отново беше объркан.
Анабела не беше вкъщи. Всъщност тя не беше в Кентъки или в околността от повече от три седмици. Разстроената мисис Фостър му беше казала през сълзи, че бащата на Анабела я е изпратил на юг. След всичко, което беше се случило, и при пълна тайна, бащата беше се спазарил да даде дъщеря си за жена на един застаряващ плантатор в Алабама, който не можел да има деца и който щял да приеме Анабела и да каже на всички, че детето е от него.
Това обясняваше защо дори слугите не бяха виждали момичето от доста време. Това също означаваше, че някой друг, а не Анабела беше отговорен за неочакваните „злополуки“, които бяха сполетели „Мисти Вали“. Грант беше стигнал дотам, откъдето бяха започнали.
Животът и работата във фермата продължаваха, макар и не по старому. Бяха поставени повече постове, които дежуреха ден и нощ. В настоящия момент, докато заминеше за академията, Тед трябваше да се грижи за Бетси и Аманда, но най-вече за Аманда, когато Грант не беше с нея.
Макар че Аманда обожаваше и двамата и нямаше нищо против компанията им, тя скоро започна да се чувства ненужна на влюбените. Освен това с ограниченията, които й бяха наложени сега, тя беше лишена от предишната си свобода и от възможността да прави каквото си иска. Затова, за да избегне своите стражи, тя започна да си измисля извинения и прекарваше повечето от времето си, като следваше Грант по петите, защото това поне й даваше една илюзия за свобода и й позволяваше достъп до конюшните. Бетси, с деликатните си крачета, категорично отказа да престъпи прага на някой обор.
И така за първи път Аманда стана свидетелка на чифтосването на кобила с жребец — нещо, което по-рано й беше забранено да гледа.
— Нещата може да загрубеят, скъпа, и няма да е никак приятно — предупреди я той. — Може би е по-добре да се прибереш вкъщи.
— И какво да правя вкъщи? Да готвя? Да се уча да плета? Да си подремна в девет часа сутринта? За бога, Грант, аз съм голямо момиче. Толкова време съм чела за това в книгите и сега мога да го видя на живо.