— Не се безпокойте, мистър Гарднър. Арт Мейси е достатъчно богат. И изобщо се съмнявам, че би му потрябвала някаква си ферма за коне, след като се занимава с по-големи работи. И, разбира се, той не ми е партньор. Когато става въпрос за карти, аз се осланям единствено на собствените си умения.
Грант се намръщи и присви очи.
— Арт Мейси? Същият Арт Мейси, който притежава няколко хотела и дестилерии за уиски и има доста вложения в две големи железопътни линии?
— Да, между другото — съгласи се Аманда и рязко кимна с глава.
— И колко добре познавате мистър Мейси, Аманда? Беше ли ви редовен клиент? Ваш любовник? Или може би благодетел?
Кристалните й очи блестяха срещу неговите.
— Никога не съм била държанка на никого. Никога не съм била и няма да бъда. Сама се оправям на този свят, и то доста добре.
— Така изглежда — призна той подигравателно. — Разбира се, това, че сте надарена с такава безспорна красота, ви помага много.
— Това, как изглеждам, няма никакво значение за работата ми. Естествената ми дарба и уменията, които съм придобила от баща си, са много по-важни за настоящия ми занаят, отколкото красивото ми лице.
Грант зяпна от учудване и впери в нея очи, в които се четеше ужас.
— Вашият баща? — повтори той изтръпнал. — О, господи! Баща ви ви е научил да… да…
— … играя карти — му помогна Аманда, като си помисли погрешно, че той не я е разбрал, и искрено се учуди на това, че беше шокиран. Защо винаги считаха за обидно някоя жена да си изкарва прехраната с игра на покер? Всъщност това беше по-добре, отколкото ако си беше избрала някоя друга, действително унизяваща достойнството й, професия или ако би била принудена да си избере такава, за да преживява след смъртта на баща си.
— Вижте, той също беше комарджия по параходите — продължи тя, тъй като Грант се съвзе от шока и се постара да следва обясненията й. — Откакто започнах да пълзя, той ме научи на всичко, което знаеше. Аз пътувах навсякъде с него и буквално си чешех зъбките с тестета карти. За щастие имах талант за картоиграчка и когато баща ми умря, притежателите на параходи изобщо не се замисляха да ме наемат като крупие в казината.
Той си отдъхна с облекчение. Сам не знаеше точно защо. Може би защото беше смятал Аманда за лека жена, а сега беше вече съвсем друго, като знаеше, че е била въвлечена в този начин на живот от баща си.
— И така се запознахте с Тед? — продължи той да я разпитва. — А тогава защо вие, а не собственикът на „Царицата на хазарта“ предявявате претенции към собствеността на Тед?
— Това беше частна игра на покер. След работното ми време. Играх с мои собствени пари.
— И кой покани брат ми да вземе участие в играта?
— Мистър Мейси, когато Тед и мистър Уидмарк изявили желание да играят вечерта. Защо?
— Сигурна ли сте, че първо не сте примамили брат ми в леглото си, а след това и в играта, като сте открили какъв богат наивен глупак е той? Той няма да е първият нещастник, станал жертва на напращели гърди и сладки предложения, прошепнати върху възглавницата след страстна нощ.
При последната клевета по отношение на морала й Аманда не издържа и стана рязко с истинско възмущение. Твърде дълго се беше примирявала с подобно отвратително отношение на много мъже, но повече нямаше да слуша такива обиди. Сега тя беше заможна жена и можеше да изисква и по-добро отношение. Като гледаше разгневена красивото му, но подигравателно лице, тя отговори хладно и предизвикателно:
— Много по-красиви и по-богати мъже от сополивото ви братче са се опитвали и не са успявали да ме вкарат в леглото си, мистър Гарднър. Само защото си изкарвам прехраната с комар не означава, че се подценявам и се предлагам.
За да й го върне с още по-голяма обида, Грант бръкна в джоба си, извади една пачка банкноти, отброи няколко от тях и ги подхвърли през масата.
— А за такава сума, мис Сайтс? Това достатъчно ли е, за да си проправя път към леглото ви и между краката ви? От момента, в който се срещнахме, вие излагате на показ стоката си под носа ми. Дори днес следобед ми показахте примамлива част от това, което бих могъл да очаквам от вас, и, осмелявам се да кажа, бяхте толкова въодушевена, че бих могъл да получа всичко без пари, ако Чалмърс не беше избрал такъв неподходящ момент да ни прекъсне.
— Мръсна свиня! — като замахна с ръка, тя забърса парите и чашата му, които полетяха направо към панталона му. — Циничен, отвратителен мръсник! — тя прекоси стаята и забърза към вратата, преди той да успее да я спре. — Няма достатъчно пари на света, които могат да ме вкарат в леглото ти, нито пък тебе в моето! Ти си една крастава жаба!