Веднъж той откри парфюмираната й кърпичка, пъхната под възглавницата си. Най-напред усети уханието и накрая откри откъде идваше, но след това продължи да се измъчва и прекара една безсънна нощ, като си представяше всички очарователни местенца от тялото на Аманда, които биха ухаели на този омайващ парфюм.
На следващата сутрин той й върна кърпичката, като се усмихваше самодоволно.
— Изпращаш ми интимни послания, Аманда? — попита я той насмешливо. — Да не се опитваш да ми кажеш, че искаш леглото ми?
— Единствено, ако това е последното нещо, което е останало в къщата, и ако ти не си в него по това време — отвърна тя нахално, като грабна квадратната кърпичка и се ядоса на глупостта си, че я беше оставила там и така му даде повод за приказки.
Грант обаче изобщо не намери за забавен следващия й номер. Когато ставаше от стола си, забеляза, че панталоните му се дърпаха надолу от нещо. Той с отвращение откри, че причината беше една раздъвкана дъвка, залепена на стола му.
— Аманда! Ще те пребия от бой! — разкрещя се той, защото знаеше, че тя се спотайва някъде наблизо, макар че — да се благодари на провидението — не се виждаше. — Когато свърша с това, ще купя цял кашон дъвки и ще ти ги залепя на всяко косъмче по главата. Ще трябва да се обръснеш, за да се отървеш от тях!
Той повече не намери дъвки, макар че тя му оставяше нахални бележчици навсякъде из къщата. В тях пишеше: „Аз съм тук. Ха-ха!“ или: „Хвани ме, ако можеш!“ и бяха подписани с името Манди Магьосницата.
За да е по-удобно за слугите, Грант реши да продължават да се хранят заедно и на вечеря. Тя нарочно го провокираше. Една обикновена закуска се превръщаше в цяло изпитание.
— Би ли ми подал солта, ако обичаш, Грант?
След няколко минути:
— Може ли кифличките, ако обичаш? Наистина, не бих желала да те безпокоя, но за тях ми е необходимо и маслото.
След това:
— Останала ли е някаква сметана в шишенцето?
Грант беше готов да я цапардоса, защото тя му искаше всичко, като възприемаше един толкова приятен тон. Най-накрая той ставаше и методично поставяше всичко от масата в полукръг пред нея тъй, че да може да го стига.
— Сега — просъскваше през зъби, докато всичко в собствената му чиния вече беше изстинало — има ли нещо друго, от което ти вероятно би се нуждала?
— Всъщност — каза му тя веднъж смутено, като повдигна към него сините си очи, които се смееха — чудя се дали не можем да си разменим местата. На моя стол има някаква издатина.
— Ти си единствената издатина на него! — каза й той разгневен, като пръстите му се свиха, готови да се впият в гърлото й.
Тя започна ежедневно да обикаля оборите на конете просто защото знаеше, че това ужасно го дразни. Там тя се разхождаше на воля, тъй като нямаше разделителни линии, спираше да го гледа, докато работи, и започваше да му задава безброй въпроси, като не му оставяше нито миг спокойствие и усамотение, въпреки първоначалното му намерение да разграничи живота си от нейния колкото се може повече.
Когато той решеше да си върне, като вземеше нещо от бюрото й, така че веднага да забележи липсата му или пък си открадваше нещо от нейната половина на барчето, тя се правеше, че не забелязва нарушението му, което още повече го вбесяваше. Тя можеше поне от любезност да се престори на засегната, така де, след като толкова пъти го беше ядосвала.
Той дори стигна дотам, че закачи на видно място в гардероба й една от своите ризи. По-късно същия ден, за голямо негово учудване, тя се появи, като оправяше новопридобитата си блуза, и го попита с грейнала усмивка:
— Ръкавите са малко дълги, но иначе ми става, не мислиш ли?
Според него й отиваше, и то много. Меката материя прилепваше по гърдите й, като ги правеше изкусителни, докато яката падаше надолу достатъчно, за да открие надареността й. Грант направо се задъха. Дори и да го полееха със студена вода, едва ли можеха да притъпят желанието му.
Поради неудобството от тебеширените линии и поради взаимните номера, които си скрояваха, Аманда продължаваше да се надява, че Грант скоро ще осъзнае колко безсмислено и глупаво е всичко това и ще възвърне разума си. Кога щеше да си признае, че този негов идиотски план изобщо не помага и дори ги кара всеки да усеща присъствието на другия по-осезателно?
Седмица след установяването на този тъп ред тя наля огън в маслото.
Нахлувайки разбеснял в кабинета, Грант смело отиде до малкото й бюро, където тя проучваше цифрите от продажбите за миналата година. Твърдо решил да пренебрегне факта, че беше облечена с ризата му и че тялото му веднага отговори инстинктивно на желанието, той попита високо:
— Какво имаш предвид, като си казала на мисис Дивот, че е уволнена? Бедната жена дойде при мен разплакана и каза, че си се опитала да я уволниш.