Като вдигна глава от документите, Аманда отговори кратко:
— Опитала! За бога! Тя от половин час не работи вече тук и да не си казал, че не съм ви предупредила и двамата. А „бедната мисис Дивот“ е самият предрешил се дявол. Тази жена беше ужасно неуважителна към мен, особено след като за първи път я заплаших, че ще я уволня. Дадох й всяка възможност, за да запази поста си, Грант, но тя не ме послуша.
— Защо?
— Предполагам, защото е упорита като магаре и потайна като лисица — отговори Аманда, като се чудеше защо не може да бъде в една стая с този мъж, без да пробягат по тялото й ту топли, ту студени тръпки и да не й секва дъхът.
Грант изскърца със зъби:
— Не, мис Глупачке. Защо я уволни? Какво по-точно е направила, за да заслужи такова отношение, след като е тук на работа, откакто се помня?
— Хич не ме интересува дали е била тук от началото на света. Тя е настроена срещу мен, подтиква и другите слуги да се държат по същия начин и последния път направо надмина себе си. Може би не знаеш, макар че не го вярвам, но тя винаги мърмори дори когато поискам и най-малката услуга. Открито ме гледа с омраза и така си вирва носа, че ако излезе навън, когато вали, веднага ще се удави. Аз буквално трябва да се моля, за да дойде някой да ми изчисти стаите и да ми смени чаршафите. Една от новите ми блузи, а аз имам само две, сега има чудесен отпечатък от ютия на гърба; нощното ми гърне се изхвърля ужасно рядко, а това не е най-приятното нещо на света, което може да ти се случи. Може би няма смисъл, но трябва да добавя, че вашата икономка си изкарва яда върху ми по все още неизвестна за мен причина. Да продължавам ли?
Макар да знаеше, че икономката не харесва Аманда, той изобщо нямаше представа докъде бяха стигнали враждебността и злобата на тази жена. До голяма степен вината беше и негова, тъй като прислугата му приемаше неговия маниер на държание към новата съпритежателка на „Мисти Вали“. Тъй като съзнанието му заговори, той се извини:
— Съжалявам, Аманда. Ще говоря с нея.
— Не! — Аманда поклати глава в знак, че изобщо не се е успокоила. — Каквото е станало, станало и съвсем не мисля, че нито тя, нито пък аз ще можем да се търпим една друга. Пенсионирай я, ако ще се чувстваш по-добре, но аз повече няма да я търпя тук. Още повече че вече съм обещала поста й на една от прислужничките, жена, която ми харесва повече и която е напълно способна да поеме задълженията на мисис Дивот.
— Половината от пенсията й ще е от твоята печалба — й припомни той.
— Ще си струва, стига да видя гърба на тази дяволица.
— Добре. Ще се съобразя с желанието ти — каза той, като поомекна. — Но имай предвид, че Чалмърс е моят иконом. Докато той поддържа цялото домакинство, аз си запазвам правото да го задържа на работа, тъй че не мисли, че ще се отървеш от него толкова лесно.
— Откъде такъв късмет — остроумно заяви Аманда. По устните й се плъзна хитра усмивка, а сините й очи светнаха закачливо. — Освен това започна да ми става забавно да дразня стария Чалмърс. Той е много сладък, като обърне гръб, нали? Забавлявам се почти толкова, колкото и когато ти се ядосваш.
ГЛАВА СЕДМА
Изведнъж духовете в „Мисти Вали“ се раздвижиха, усещаше се някакво очакване, което дори Аманда, със своето невежество за работите във фермата, долови.
— Какво става? — попита тя Грант една вечер, докато той буквално гълташе храната си, без да я дъвче, бързайки отново да се заеме с работата си в оборите.
— Моля? — явно мислите му бяха другаде и не беше обелил нито дума по време на вечерята — нещо, което, независимо от старата му неприязън към нея, беше необичайно.
— Какво става тук? — повтори тя. — Всички търчат напред-назад като подгонени пилци. Нещо особено ли ще става?
— И така може да се каже. Опитваме се да подготвим два от най-добрите ни жребци за състезанието в Луисвил след няколко седмици. Тренираме ги от години и много скоро ще разберем как ще се справят със своите съперници.
— Това сигурно ще е много важно състезание — чудеше се тя, като си мислеше, че наистина е права, след като всички изглеждаха толкова развълнувани, а пък за нея едно конно състезание не беше нищо особено.
— Едно от най-важните състезания и един шанс да докажем възможностите си пред целия конен свят на родна почва. Виж, на изток от години се провеждат състезания: в Белмонт и Сарагоса, в Ню Йорк и Пимлико, в Мериланд, а това е само втори сезон за дербито Кентъки. Всички, които притежаваме и отглеждаме коне, всички хора от Кентъки сме си спечелили доста слава с чистокръвните си породи. Изпращали сме на състезания, продавали сме почти във всеки щат, отгледали сме безброй победители, а сега се стремим да си завоюваме едно постоянно място в конните надбягвания, да развием възможно най-добре този спорт тук, където се раждат и отглеждат тези чудесни животни. А на по-лично ниво, ако нашите жребци се представят добре в дербито, „Мисти Вали“ ще се прочуе още повече.