Ако Грант не обръщаше внимание на това, същото не важеше за Анабела. Тя нададе вой, когато научи, че старият готвач е подменен, и тайно се ядосваше всеки път, когато Аманда беше облечена с някаква нова елегантна рокля.
— А къде са роклите, които си поръча, когато бяхме заедно? — попита тя нахално.
— Няма никога да видят бял ден, освен ако някоя друга заблудена глупачка не реши да си поръча от тях — отговори Аманда безпощадно. — Аз не съм такава. Сигурна съм, че не си ме помислила за толкова наивна, Анабела.
— Какво друго можех да си помисля? — попита блондинката едновременно ядосана и изненадана. — В края на краищата, в тези рокли, с които пристигна, нямаше нищо прилично, те показваха почти всичко, което притежаваш.
— Завиждаш, скъпа? — каза Аманда подигравателно, като нарочно погледна това, с което Анабела беше надарена, а то съвсем не беше много.
— Едва ли. Защо трябва да завиждам, когато Грант ме харесва такава, каквато съм?
Това жилна Аманда, макар че никога не би си го признала. Тя й го върна, като каза лукаво:
— „Харесвам“ е такава скучна дума. Звучи като „добра“. Твърде безлична и обикновена, за да изразява чувствата на хората: „Харесвам“. Грант харесва картофено пюре, Грант харесва къщата да е чиста. Грант харесва на Анабела гърдите! Лично аз бих предпочела някакъв по-ентусиазиран отговор от страна на някой мъж. Особено когато Грант ОБИЧА конете си, ОБОЖАВА дома си и УМИРА за конфитюр от ягоди.
— Той те мрази — каза със злорадство Анабела.
— Все пак е по-добре, отколкото само да ме „харесва“.
Анабела обвини Аманда за това, че е уволнила готвача на Грант.
— Какво каза Грант за това?
— Мисля, че все още не е забелязал — предположи Аманда.
— Е, когато разбере, спукана ти е работата — предсказа Анабела злобно.
— Поне яденето ще има някакъв вкус. За бога, откъде е намерил за слуги всичките тези надути англичани? И защо въобще си е правил труда?
— Гарднърови произлизат от много престижна английска фамилия — заяви Анабела с гордост. — Грант има братовчедка, която е омъжена за граф. Когато Грант и Тед били малки, родителите им ги завели на екскурзия до Англия. Сигурно са наели Чалмърс и другите, докато са били там, и са ги довели в Америка на връщане.
— И сигурно британските им роднини все още им се присмиват, че са се изиграли. Трябва да им го върна на тези англичани. Може и да са загубили няколко войни заради нас, но те все още печелят по някоя битка от време на време, нали?
Анабела имаше и няколко грижливо подбрани коментара за очевидния интерес на Дарси към Аманда.
— Макар че не се вслуша в съвета ми за роклите, вслушай се сега в това, което ти казвам, Аманда, за твое добро е. Той се интересува единствено от парите ти.
Аманда почти се задуши от смеха, в който избухна.
— О, небеса! Колко оригинално!
— Подигравай се, щом искаш, но ме чуй добре и да не кажеш после, че не съм те предупредила. Докато жени като теб са свикнали на определен вид поведение — трябва да добавя: на непристойно, — мъжете рядко ги ухажват, а ако го правят, то е, защото имат някакви задни мисли. В твоя случай: новопридобитото ти богатство. И само защото съм толкова добра по сърце, те предупреждавам. Както майка ми би се изразила: „Защо да си купуваш крава, когато можеш да получиш млякото безплатно?“
— А ти винаги ли се вслушваш в нейните съвети, Анабела? И за Грант ли?
Силното изчервяване на Анабела я издаде.
— Разбирам — изгука Аманда, въпреки че изведнъж й се прииска да извика, като си представи Анабела и Грант в интимна прегръдка, завладени от страст. — Той е за теб като забранен плод? Не е ли твърде рисковано да идваш преди сватбата?
— Хубаво е човек да си поговори с теб — изпъшка Анабела, учудена от това, че се е разкрила, без да каже нито дума.
Аманда повдигна рамене, сякаш изобщо не я беше грижа.
— Но аз нямам навика да давам мляко безплатно, скъпо момиче.
Лицето на Анабела се изкриви от омраза.
— Точно така. Бях забравила. Ти караш клиентите си да плащат, нали?
Макар че Аманда присви очи при последната обида, тя успя да потисне яда си и да скрие, че е наранена, и отговори с безразличие:
— В крайна сметка предполагам, че всички мъже си плащат, по един или по друг начин. Дали ще купят някоя дрънкулка на любовницата си, или официална рокля на жена си — все едно. А сега нека аз да ти дам едно съветче, останало от баща ми: „Мъдрата жена носи на мъжа си сполука и наслада.“ Мъжът, който ще вкуси от моя плод, ще усети сметана, а не мляко — сметана, толкова хубава и гъста, че ще я почувства като масло на езика си. И никога няма да се задоволи с нещо по-малко.