— Исках само да получа информация за едно имение, притежавано от Тед Гарднър. Случайно да знаете нещо за него?
— Всеки в Лексингтън познава фамилия Гарднър — увери я секретарката. — Тя е в този град от неговото основаване и отглежда някои от най-добрите коне в страната. Какво по-точно искате да знаете?
Аманда въздъхна с облекчение, доволна от факта, че Гарднърови наистина притежават земя тук.
— Искам да знам как точно мога да стигна до имението — отговори Аманда. — Предполагам, че останалото може да почака, докато се видя лично с мистър Дарси.
Въпреки че секретарката на Дарси прояви нескрито любопитство, тя й насрочи среща за следобеда на идния понеделник и й даде изчерпателни насоки за това, как да стигне до дома на Гарднър.
— Можете да наемете карета от конюшнята две къщи надолу след гарата — поясни тя.
— Ама аз… аз никога не съм карала карета — призна си Аманда с неохота.
— Няма проблем. Можете също да си наемете и кочияш, но ще струва малко повече. Той дори може да ви изчака и да ви докара обратно, ако няма да се бавите много.
Любопитните й очи пробягаха по твърде крещящото облекло на Аманда и по лакираните й нокти и тя разбра, че рубиненочервената рокля, която набързо си беше преправила от една от работните си рокли, стремейки се да я направи да изглежда по-прилична, все пак беше прекалено помпозна за една обикновена дама.
Почтителното отношение на жената към нея, макар че беше учтива като към евентуален клиент, се стопи. Като кимна с глава, Аманда й се усмихна доверчиво:
— Колко дълго ще остана, зависи от това, дали ще харесам новото си имущество.
Тя остави озадачената жена да разсъждава над думите й и излезе.
Името на кочияша беше Уили. Стар, мургав и сбръчкан, той веднага се глави за екскурзовод, като й посочваше най-големите забележителности на Лексингтън, докато минаваха през града.
— Ей я опъръта, а туй е съдъ. Библютеката и Градският съвет са после няколко къщи — една усмивка още повече сбръчка загорялото му лице, когато той добави: — Идва ли тъ интересува, тъй кат дамите повечето ходят да пазаруват, отколкото да съ занимават с общински въпроси.
Въпреки вълнението си за това, че скоро ще види за първи път имението, Аманда прояви жив интерес към посещавани от най-взискателните дами магазини, които Уили й показа. Веднага щом й се отвореше възможност, тя трябваше да си поднови окаяния гардероб и да го замени с някой наистина модерен. Щом Лексингтън и „Мисти Вали“ щяха да бъдат неин дом, тя трябваше да направи добро впечатление, а дрехите, които имаше, не бяха подходящи за тази цел.
„Мисти Вали“ се намираше на север и малко на изток от Лексингтън, на два часа с карета по приятен и сенчест път.
— Ей го отде започва имението нъ Гарднър. След около двайстина минути шъ сме до пътеката към къщъта.
Това, което приличаше на безкрайна ограда от дъски, се простираше в далечината, докъдето поглед стигаше — безкрайни пасбища, осеяни с пролетни диви цветя, а тук-там имаше по няколко дървета. Едно малко поточе криволичеше лениво из полята, коне пасяха на малки стада, необезпокоявани от минаващата карета, пчели жужаха по дивите детелини, които ограждаха пътя, а и лекият ветрец бе напоен с уханието на цъфналите орлови нокти3.
От това, колко добре бяха поддържани стадата и пасищата, Аманда би трябвало да се подготви и за първото зърване на къщата. Но дори когато каретата зави по една полусенчеста алея, оградена от каменна стена, украсена със знаменца и с една редица от величествени вековни дъбове, тя все още не беше готова, тъй като къщата беше скрита зад едно хълмче и внезапно изникна пред нея — горда, внушителна, бляскава като бижу, обляна от жълтеникаво-червените лъчи на отиващия си вече ден.
— О, господи! — възкликна Аманда. Дъхът й секна и тя се опита да обхване цялата къща с очи.
Никога, дори и в най-дръзките си мечти, не си беше представяла, че може да види къща като тази. Тя се изправяше величествено, на три етажа и с тавански помещения, с осем огромни, кръгли колони, които грациозно служеха за опора на една голяма веранда над портала и на тая над нея. От всяка страна на централната част на сградата се простираше по едно крило с плосък покрив и с декоративна балюстрада. Ослепителната белота на къщата беше разчупена от безбройни прозорци, покрити със сиво-синкави кепенци.
Когато каретата спря пред входа под верандата, Аманда зяпна, гледайки със страхопочитание двойните дъбови врати, които бяха украсени със сложна резба.
— Това ли е? — изписка тя, като все още не можеше да повярва. — Това ли е къщата на Гарднър?