— Днес държахте много хубава реч, господине, но можехте да зарежете тая работа, за парите де. Аз не искам нищо от щата. Мислех да му продам картината, но това не е картина. Казахте куп работи за дядо Бриско, с които се гордея, нали съм му внук. Това добре, обаче нашия род не приема подаръци от щата. Ако някой иска рамката, може да я вземе. След мен, момчета!
И делегацията на Сан Саба отпраши навън — по стълбите и после по прашните улици.
На половината път до Сан Саба се спряха на лагер да прекарат нощта. Когато наближи време за лягане, Лони се измъкна от лагерния огън и намери Люта да пасе кротко тревица, вързана за въже. Лони увисна на врата й и художествените му амбиции изчезнаха завинаги в една дълга тъжна въздишка. Но отричайки се от тях, той успя да произнесе няколко думи:
— Единствено ти, Люта, можа да разбереш едно-друго. Той беше кастрат, нали, стара дружке?