— Интересен двубой, не мислиш ли?
— Да — съгласи се Кобул. — Макар че, технически погледнато, младият воин спечели.
— И защо?
— Защото е единственият жив в края на битката.
Докато напускаше арената, Грейнджър продължаваше да фазира. Ръката му все още стискаше копиращия меч, но сега той бързаше да се отърве от своите двойници. От горчив опит беше научил, че бронята не реагира добре на внезапната промяна на масата вътре в нея и ще започне да се тресе и да бръмчи, ако изведнъж пусне оръжието. Така че бе по-добре да действа внимателно.
Турнирът продължи през целия следобед и едновременно на всички арени.
Оказа се трудно да открие Конквилас. След като разпита за него, го упътиха към оръжейните палатки, където участниците можеха да наемат или закупят различни обикновени и магьоснически оръжия. Когато полковникът влезе, господарят на дракони изпитваше върху дланта си баланса на един меч. Сисело седеше на масата до баща си и го гледаше с ококорени очи.
— Този какво прави? — попита Грейнджър.
— Този ли? — отвърна Конквилас, без да отделя поглед от меча. — Този сече.
— И това е всичко?
— Достатъчно е.
— Така е — призна Грейнджър, — ако унмерският лорд, срещу когото ще се изправиш, не крие нещо в ръкава си. Не мислиш ли, че Марквета е нагласил списъците с участниците? А какво става с твоите вакуумни стрели?
— Не разполагам с неограничен брой от тях — отвърна Конквилас. — Пусна ли някоя, не е лесно да си я върна.
— Поздравления за победата — каза Сисело на Грейнджър.
— Да, вярно. — Конквилас го погледна.
Сисело скочи от масата.
— Сега ли си искаш наградата?
— Каква награда? — попита Грейнджър.
— Наградата за твоята победа! — възкликна тя. — Купих ти нещо.
Грейнджър неволно се засмя.
— Купила си ми нещо?
Тя му подаде малко шишенце, чието гърло бе омотано с парче плат.
— Какво е това? — попита той и го вдигна, за да го разгледа по-добре. Извади тапата и подуши. Течността вътре имаше приятен аромат на цветя.
Парфюм?
— Можеш да си сложиш малко още сега, ако искаш — каза Сисело.
Аргусто Конквилас излезе на арената, за да се изправи срещу един висок унмерски лорд, Гефен, който се бе прочул в гетата като даровит майстор на меча. По преценка на Грейнджър Гефен бе към шейсетгодишен, но се движеше с гъвкавостта на млад атлет. Беше въоръжен с два меча, единия с Г-образна форма. Грейнджър веднъж бе присъствал, далеч на изток, на подобен стил на бой, при който закривеният меч се използваше, за да улови и блокира оръжието на противника.
Докато съдията ги представяше, Гефен завъртя рамене и подскочи на място. След това кръстоса оръжията си пред себе си, приклекна и започна да обикаля в кръг около господаря на дракони.
Конквилас протегна встрани взетия под наем меч и пристъпи напред без колебание.
Сисело стисна ръката на Грейнджър. Седеше до него, впила очи в арената.
— Няма да продължи дълго — рече тя.
Оказа се права.
Двамата мъже се срещнаха в центъра на арената. Конквилас направи лъжливо движение напред, прехвърли меча в другата си ръка и го завъртя към рамото на своя противник. Гефен реагира със светкавично париране, улови меча на Конквилас със закривеното острие и го дръпна надолу.
Конквилас позволи оръжието му да бъде отклонено, но после внезапно го извъртя и удари противника си с дръжката в носа. Гефен се олюля и отстъпи назад.
Миг след това острието на Конквилас се опря в гърлото му.
— Предавам се — извика Гефен. — Предавам се!
Тълпата нададе възторжени възгласи.
— Нали ти казах? — рече Сисело.
След първия рунд четирийсет и осемте участници намаляха до двайсет и четири. Грейнджър и Конквилас се постараха да гледат колкото се може повече двубои — опитваха се да разберат кой от участниците може да е формоменителят. Обръщаха внимание най-вече на онези бойци, които се отличаваха с уменията си от останалите.
Един от тях несъмнено бе бахретроанският магьосник Кобул.
Първият му съперник беше друг магьосник от унмерските гета, известен с името Доминус.
Беше охранен мъж, облечен с оранжева туника и пристегнал косата си със синя панделка. Излезе на арената бос и носеше по себе си толкова много магьоснически пръстени, гривни и брошки, че въздухът около него трептеше от излъчваната енергия. Доминус принадлежеше към Ентропичната магична школа и Грейнджър нямаше търпение да види какво ще излезе от схватката между двамата.