Конквилас и Сисело се присъединиха към него тъкмо когато предстоеше двубоят да започне.
— Смятате ли, че това може да е нашият човек? — попита Грейнджър.
— Казват, че бил добър.
Кобул и Доминус стояха един срещу друг в двата края на арената. Но още преди съдията да завърши представянето Грейнджър видя, че Доминус си шепне тихо и изписва знаци във въздуха със скритата зад гърба си ръка.
— Това е измама — обади се Сисело.
— Тихо — скастри я Конквилас. — Остави ни да гледаме.
В мига, в който съдията обяви началото на двубоя, около Доминус се образува мощна енергийна сфера. Беше прозрачна, но мътновата, като захабено стъкло, само че потрепваше и се поклащаше, сякаш беше течна.
Едва сега и Кобул зашепна нещо и помръдна с пръсти в строг ред. После изопна ръце в успокояващ жест.
Доминус тръгна напред и докато крачеше, сферата трепна и удвои размера си. Грейнджър усети промяна във въздушното налягане и долови нисък грохот, като от далечно земно свличане. Все още можеше да различи Доминус в сферата, но образът му бе замъглен и светлината вътре отслабваше. Стори му се, че магьосникът направи някакъв знак. Изведнъж сферата отново се удвои. Сега вече беше само на сантиметри от бахретроанеца.
Кобул внезапно пристъпи напред и опря длани на сферата.
Шляп!
Енергийната сфера изчезна в миг и Кобул остана сам на арената. От Доминус нямаше и следа.
— Претоварване — промърмори Конквилас. — Този бахретроанец е наистина толкова добър, колкото казват.
— Какво стана? — попита Грейнджър.
— Доминус малко се пресили — отвърна Конквилас. — Опита се да обязди прекалено много енергия. Кобул просто му прехвърли още малко, за да си поиграе и с нея. Но се оказа твърде много за нещастния човечец.
— Мислиш ли, че Кобул може да е Фиорел?
Конквилас не отговори.
Крал Марквета и херцог Кир спечелиха двубоите си с лекота, макар че според Грейнджър противниците им не вложиха кой знае какъв мерак. Марквета се би с рапира и без усилие надви младия анейски благородник Джон от Берна, който все пак показа забележителни умения. Херцогът пък бе избрал сребърна алебарда с гравирани руни, която — както се стори на Грейнджър — се движеше по своя воля.
Въпреки лесните двубои Грейнджър си даваше сметка, че нито един от двамата не бива да бъде пренебрегван.
И така четирийсет и осемте станаха двайсет и четири. Във втория рунд противник на Грейнджър беше един кабатански вожд на име Ошак — талантлив мечоносец, чиито забележителни умения с оръжието се подсилваха от няколко унмерски пръстена, изхвърлящи объркващи разноцветни искри. Колкото и да бе добър Ошак, той просто не можеше да се сравнява с Грейнджър, чийто меч и броня по маса вероятно се равняваха с тази на целия град.
Конквилас също победи своя противник — друг изтъкнат боец, който се сражаваше с боздуган и бе облечен в странна броня от синьо стъкло, изпускаща при всеки удар пронизителен болезнен звук, предизвикващ нетърпима болка у околните. На няколко пъти по време на двубоя зрителите от предните редове надаваха мъчителни викове и се опитваха да се покатерят върху хората зад тях.
Дори звукът да причиняваше болка на Конквилас, той не го показа с нищо.
Марквета, Кир и бахретроанецът спечелиха и вторите си двубои, но все още нямаше и следа от формоменителя. Двайсет и четиримата участници намаляха до дванайсет.
— Кралят е променил списъците, за да внесе повече драматизъм — обърна се Грейнджър към Конквилас след приключването на третия рунд. Не беше лесно да се определи кое време е без дневна светлина, но той предполагаше, че наближава полунощ. Двубоите щяха да се възобновят на сутринта. — Иска да се срещне с теб накрая. Иска своя голям финал.
— Разбира се — съгласи се Конквилас.
— Или пък очаква Фиорел да те убие тази нощ в палатката, а на сутринта да се изправи срещу твоя двойник и да го „победи“.
Конквилас беше потънал в размисли.
Бяха се настанили в едно тихо място, близо до бъчва с бира, недалече от входа към тяхната палатка. Сисело се бе загърнала в одеяло и спеше дълбоко в краката на баща си. Марквета се бе прибрал в двореца и бе откарал със себе си Янти — ако слуховете бяха верни. Още една причина Грейнджър да е в лошо настроение.
— Какво според теб прави с нея? — попита той ядно.
— С дъщеря ти? — Конквилас го погледна. — Тази нощ няма опасност за нея.
— Защо трябваше да я взема със себе си?
— За да те заболи — отвърна Конквилас. — И за да ти покаже, че има власт над теб.