— Зная — отвърна полковникът.
— Вляво от мен — не спираше съдията. — Крал Паулус Анейски, син на Йонас Призователя и кралица Грейс Констанс Ларвен…
— Как ще поделим печалбата? — попита Кобул.
Грейнджър сви рамене.
— Не зная.
— Как така не знаеш?
— Ами, не съм мислил за това — отвърна полковникът.
— Значи нямаш нищо против да делим на три? — попита Кобул.
— Нямам.
— Добре. Исках просто да си изясним нещата. Понякога хората имат различни идеи, като дойде време за подялба…
Грейнджър извади меча си.
— Започва се.
Съдията отстъпи назад и обяви началото на боя.
— Уф, вярно — изсумтя Кобул, обърна се светкавично и прати вихър от трептяща енергия към тримата им противници — мощна вълна от светлина и мрак, която се понесе през арената…
… и се пръсна на безброй светулки.
Херцог Кир стоеше отсреща, опрял юмрук на гърдите си. Мъглива зеленикава сфера обгръщаше и него, и съотборниците му. Бариерата разпръсна атаката на Кобул сякаш разсейваше дим.
Грейнджър погледна наляво и видя, че Конквилас поставя едновременно две стрели на тетивата. Самият той бе стартирал фазирането. Докато призоваваше двойниците си, изпита познатото усещане за нарастване на маса и сила. Само за няколко удара на сърцето създаде стотина копия, събрани на едно и също място. После двеста, може би дори петстотин.
Конквилас пусна стрелите…
… които попаднаха в зелената сфера и се пръснаха с бледи пламъчета.
Енергийната сфера започна да потъмнява.
Конквилас се намръщи.
— Тази бариера е твърде мощна, за да е творение на Кир.
— Фиорел? — попита Грейнджър. Той продължаваше да се умножава и сега вече силата му се бе увеличила хилядократно. Бронята започна да бръмчи жалостиво — приближаваше пределите на издръжливостта си.
Той пристъпи напред и стовари меча върху сферата.
Това бе сила, достатъчна да разцепи на две планина, но енергийната сфера само отново потъмня. Вече не виждаха противниците вътре, само неясни силуети. Дали Кир не използвате бариерата като завеса за някаква друга магия? Или се опитваше да прикрие Фиорел?
Кобул запокити нов изблик енергия, но от него сферата стана още по-тъмна, почти черна.
И в този момент тя започна да се издига пред тях. Пет стъпки, десет, после двайсет. Остана да се рее там, неподвижна и същевременно кипяща от изпълващата я енергия.
— Той е създал разлом — сети се Конквилас. — Нова вселена. Използва енергията, с която го обстрелваме, да го подхранва.
Грейнджър бе вдигнал глава и я разглеждаше.
— За да ги предпази от нас?
Земята под краката им започна неудържимо да се тресе. Каменният под се пропука. Зрителите нададоха изплашени възгласи и наскачаха от местата си.
— Мисля, че не — отвърна Кобул. — По-скоро за да ги предпази от Фиорел.
Мощни трусове продължаваха да разтърсват цялата зала. Арената внезапно се килна на една страна и Грейнджър тупна на земята. Падна по гръб, с поглед, вперен в далечния таван. Вътре в сводестия покрив зърна чудовищно лице.
И извика на Конквилас:
— Нали каза, че Фиорел можел да приема всякакви форми?
— Всякакви познати нему форми.
— Погледни нагоре! — Грейнджър вдигна ръка. — Ние сме вътре в него. Фиорел е Анейските палати. — В мига, когато произнасяше тези думи, арената около тях започна да се разпада. Огромни пукнатини плъзнаха нагоре по редовете. Отново се разнесоха изплашени викове. Зрителите се прескачаха едни други, тези от горните редове прекрачваха разширяващите се цепнатини.
— Сисело! — извика Конквилас.
Тримата мъже се присъединиха към изплашената тълпа, която бързаше да напусне арената. Скоро след това стигнаха последния ред седалки. Лагерът на участниците изглеждаше сякаш през него е преминала буря. От тавана се сипеха въжета със закачени на тях перлени фенери. Хората се блъскаха и не знаеха накъде да побегнат. Конквилас си проправи път със сила през тълпата.
— Сисело!
Чуха гласа ѝ някъде отляво.
— Аз ще се погрижа за нея — рече Грейнджър.
Отново започна да призовава мечови копия. Прати осем свои двойници да търсят из тълпата в посоката, откъдето бе долетял гласът на момичето. Изведнъж съзнанието му се изпълни с множество възприятия. Видя стъпкани мъже и жени и други, които бягаха в паника. Преобърнати маси и бъчви, разбити съдове. Скъсани въжета, пропукан каменен под. И стотици лица. Хиляди лица.
А после видя Сисело.
Беше се свила в тясното пространство между полуразрушените стени на една барака и хлипаше изплашено. Грейнджър я грабна с ръцете на онзи двойник, който бе най-близо до нея. Те всички бяха него и той бе едно с тях и му бе доста трудно да прави разлика. Друго негово копие вдигна глава.