Крал Паулус погледна към него преди отново да насочи вниманието си към Янти. Гледа я дълго. После взе една чаша от шкафчето до леглото и наля вода в разтворените ѝ устни.
— Знаеш ли — каза. — Няма никакъв смисъл да се ограничаваме с едно дете. Може да имаме три, дори четири.
— Това ще е много разумно, сир — каза Кир и завъртя глава, чул внезапен шум. Далечен тътен, като от удари на гигантски чук върху наковалня.
Крал Паулус също го чу.
— Какво е това?
Звукът се приближаваше. Сега вече го чуваха съвсем ясно — равномерен тропот. Като на маршируващи войници.
Или тежки стъпки.
— Мислиш ли, че е Фиорел? — попита кралят.
Херцог Кир погледна чашата с вода до леглото. Повърхността ѝ се набръчкваше при всеки удар. А тътнежът продължаваше да се усилва. Каквото и да идваше, звучеше сякаш вече е отвън в коридора. Кир вече не се съмняваше, че са стъпки. Тежки стъпки.
Спряха пред вратата.
Крал Паулус подуши въздуха и попита:
— Не ти ли мирише на парфюм?