Настоящото произведение е резултат от това подреждане на събитията.
Накрая искам да посоча причината за написването на тази книга. След като вече имам на разположение повечето от уроците на дон Хуан за изкуството на сънуването, уместно е да изложа в едно бъдещо произведение настоящата си позиция и мястото на последните четирима ученици: Флоринда Грау, Таиша Абелар, Карол Тигз и аз самият. Но преди да опиша и обясня последиците от напътствията и влиянието на дон Хуан върху нас, трябва, в съответствие със сегашните си знания, да направя преглед на онези части от неговите уроци за сънуването, до които по-рано не бях имал достъп.
Основната причина за написването на тази книга обаче бе изказана от Карол Тигз. Тя е убедена, че обяснението на света, който дон Хуан ни остави в наследство, е най-голям израз на нашата признателност към него и на предаността, с която следваме неговите стремежи.
1. ДРЕВНИТЕ МАГЬОСНИЦИ: ВЪВЕДЕНИЕ
Дон Хуан често подчертаваше, че цялото му учение води началото си от откритията и разработките на хора, които той наричаше „древните магьосници“. Беше ми изяснил, че между древните и съвременните магьосници има огромна разлика. Той определяше първите като хора, живели в Мексико навярно хилядолетия преди испанското нашествие; хора, чието най-значително постижение било създаването на основните положения на магьосничеството, с особен интерес към конкретното и прагматичното. Според дон Хуан те притежавали блестящи способности, но им липсвала мъдрост. За разлика от тях съвременните магьосници били прочути със здравомислието си и с умението, в случай на нужда, да променят посоката на своите занимания.
Дон Хуан ми обясни, че предпоставките, свързани със сънуването, по естествен път били открити и разработени от древните магьосници. Тъй като тези предпоставки са необходимия ключ, за да се разясни и проумее сънуването, налага ми се да пиша за тях отново. Поради това по-голямата част от тази книга представлява повторно въведение и разширение на материала, който съм изложил в предишните си книги.
По време на един от разговорите ни дон Хуан заяви, че за да оцени правилно положението на сънуващите и самото сънуване, човек трябва да разбере усилията на съвременните магьосници да отклонят магьосничеството от конкретното към абстрактното.
— Какво имаше предвид под конкретно, дон Хуан? — попитах аз.
— Практическата страна на магьосничеството — отвърна той. — Маниакалното съсредоточаване на съзнанието върху практики и техники, напълно неоправданото оказване на влияние върху други хора. Всичко това било присъщо на света на магьосниците от миналото.
— А кое е абстрактното в такъв случай?
— Това е стремежът към свобода, свободата да възприемаш без вманиаченост всичко, което е в човешките възможности. Казвам ти, че днешните магьосници търсят абстрактното, понеже те търсят свобода; конкретните облаги не ги интересуват. За разлика от древните те нямат и социални функции. Затова никога няма да ги срещнеш в ролята на обществени ясновидци или магьосници на служба.
— Значи миналото няма стойност за съвременните магьосници?
— Стойност несъмнено има. Но настроенията на това минало не ни допадат. Аз лично ненавиждам мрачните и болезнени страни на съзнанието; обичам безкрайността на мисълта. Все пак, независимо от предпочитанията си, не мога да отрека заслугите на древните магьосници, защото те първи са открили и направили всичко, което знаем и вършим днес.
Дон Хуан обясни, че най-важното им постижение било сетивното възприемане на енергийната същност на нещата. Това прозрение било толкова значително, че се превърнало в основна предпоставка за магьосничеството. В наши дни, след дългогодишно обучение и упражняване, магьосниците действително придобиват способността да възприемат сетивно същността на нещата — способност, която наричат виждане.
— Какво би означавало за мен да възприемам енергийната същност на нещата? — попитах дон Хуан веднъж.
— Би означавало да възприемаш енергията директно — отвърна той. — Като изолираш социалната страна на възприятието, ще виждаш същността на всяко нещо. Всичко, което възприемаме сетивно, е енергия, но тъй като това не става директно, ние преработваме нашето възприятие, за да пасне на определен калъп. Този калъп е социалната страна, която ще трябва да отделиш.
— А защо да я отделям?
— Защото тя преднамерено стеснява обсега на нашите възприятия и ни кара да вярваме, че не съществува нищо друго освен калъпа, към който ги нагаждаме. Убеден съм, че за да оцелее човек днес, трябва да промени социалната основа на възприятията си.