— В какъв смисъл беше необикновено?
— Мога само да ти кажа, че човешкото въображение е твърде бедно, за да си представиш как се държеше онзи магьосник. Но това не е единствено въпрос на поведение. То е нещо, което трябва да видиш с очите си, за да го прецениш.
— Всички магьосници ли са били такива като него?
— Разбира се, че не. Не зная нищо за другите, освен достигналото до нас чрез магьосническите предания, които се разказват от поколение на поколение. Според тях онези хора действително са били доста странни.
— Искаш да кажеш, че са били някакви чудовища?
— Съвсем не. Преданията ги описват като много приятни, но всяващи голям страх хора. Били по-скоро като същества от неизвестен вид. Човечеството е еднородно благодарение на факта, че всички ние представляваме сияйни кълба. А онези магьосници вече не били кълба, а ленти от енергия, стремящи се да се избият в спирали, което обаче не им се удало напълно.
— Какво станало с тях в крайна сметка, дон Хуан? Умрели ли са?
— Според преданията, понеже успели да удължат формите си, те могли да удължат и срока на своето съзнание. Затова са запазили живота и съзнанието си и до днес. Съществуват предания за периодичното им появяване на земята.
— Какво мислиш ти самият за всичко това, дон Хуан?
— Прекалено е чудато за мен. Аз искам свобода, свободата да запазя съзнанието си и същевременно да се изгубя в безкрая. За мен тези древни магьосници са странни, налудничави, своенравни хора, попаднали в капана на собствените си изобретения. Но ти не се влияй от личните ми чувства. Постиженията на древните магьосници са несравними. Ако не друго, те са ни доказали, че човешките възможности не са за подценяване.
Друга тема, която засегна дон Хуан, беше необходимостта от притежаване на енергийна еднородност и компактност за целите на възприятието. Той твърдеше, че човечеството възприема познатия ни свят по познатия ни начин само защото всички хора имат един и същ тип енергийна еднородност и компактност. Казваше още, че ние автоматично придобиваме тези две енергийни състояния в процеса на нашето отглеждане и те ни се струват толкова естествени, че не осъзнаваме огромното им значение, докато не се сблъскаме с възможността да възприемаме други светове освен вече известния ни. В такива моменти става ясно, че се нуждаем от съответна нова енергийна еднородност и компактност, за да можем да получим цялостно и вътрешно съгласувано възприятие.
Попитах го какво означават тези понятия и той ми обясни, че човешката енергийна форма притежава еднородност, понеже всеки човек изглажда като кълбо или яйце. А обстоятелството, че неговата енергия поддържа все такава форма, доказва нейната компактност. Добави, че пример за нова еднородност и компактност е превръщането на енергийната форма от кълбо в лента у древните магьосници: всеки от тях еднородно се сдобил с линейна форма и я запазил благодарение на компактността. Еднородността и компактността на линейно ниво им дали възможност да възприемат един хомогенен нов свят.
— Как се придобиват тези две неща? — попитах аз.
— Ключът към всичко това е положението на събирателната точка, или по-скоро нейното фиксиране — отвърна дон Хуан.
За момента той не искаше да уточнява повече, затова се поинтересувах дали древните магьосници можели да си възвърнат яйцевидната форма. Отговори ми, че до един определен етап можели, но не го направили. А после линейната компактност се утвърдила и обратният път вече бил изключен. Според дон Хуан истинската причина, поради която тази компактност се утвърдила и предотвратила връщането им в първоначалния им вид, била въпрос на собствен избор и ненаситност. Обсегът на онова, което били в състояние да възприемат и извършат в линейната си форма, далеч надхвърлял възможностите на обикновения човек или даже на обикновения магьосник.
Дон Хуан поясни, че когато човек представлява енергийно кълбо, неговият обхват включва всички енергийни нишки, които преминават през пространството, оградено от очертанията на кълбото. Нормално ние възприемаме не всичко, което е в човешкия обхват, а най-вероятно само една хилядна от него. Според дон Хуан, когато вземем под внимание този факт, мащабността на онова, което древните магьосници съумели да постигнат, веднага става очевидна; разтягайки се в лента, дълга хиляди пъти повече от размера на човека като енергийно кълбо, те можели да възприемат всички енергийни нишки, които пресичат тази лента.
По негово настояване аз положих огромни усилия да проумея новия вид енергийно устройство, който ми описваше. Най-накрая с много мъки успях да си представя енергийните нишки, намиращи се вътре в кълбото и извън него. Но ако си помислех за множество от сияйни кълба, представата ми веднага се разпадаше. В едно такова множество, разсъждавах аз, нишките, които са извън някое кълбо, сигурно ще минават през съседното. Тъй че в голяма група от кълба вероятно не би могло да има енергийни нишки, които да не попадат в нито едно от тях.