Освен прикриването и фалшифицирането има и други видове лъжа. Аз вече споменах един, докато анализирах какво би могла да предприеме Рут, героинята на Ъпдайк, за да не издаде лъжата си чрез паниката, която я обхваща. Вместо да се мъчи да я скрие, което е много трудно, тя би могла да признае за чувството, но да излъже за причината, която го е породила. Например може да заяви, че е невинна, но е обхваната от паника, защото се страхува, че Джери няма да й повярва. Аналогично, ако психиатърът се усъмни и попита Мери защо изглежда толкова притеснена, тя би могла да си признае, че наистина изпитва притеснение, но да посочи измислена причина - „Нервно ми е, защото ужасно искам да видя семейството си.“ Този вид лъжа включва истина за самото чувство и неистина за източника му.
Има и похват, при който лъжецът казва истината, но с артистичен трик, така че жертвата да не повярва - тоест съобщаване на истината под форма на лъжа. Например на въпроса на Джери кой е бил на телефона Рут би могла да отговори: „О, говорих е любовника си! Обажда се през час. Тъй като си лягам с него по три пъти на ден, трябва да сме в постоянна връзка, за да уреждаме срещите си.“ Преувеличаването на истината е подигравка с мнителността на Джери и той ще престане да разпитва. Ефект би имал също ироничният тон или поглед.
Друг пример за казване на истината под формата на лъжа е описан в книгата на Робърт Дейли и едноименния филм „Принцът на града“ (Prince of the City). Подзаглавието на книгата е „Истинската история на едно ченге, което знаеше твърде много“ и както то подсказва, в нея се описват истински събития. Прототипът на героя Робърт Люци е ченге, което работи като агент под прикритие за федералната прокуратура, с цел да събере данни за корупционни връзки на полицаи и прокурори с мафията и търговците на наркотици. Той събира доказателства чрез звукозаписно устройство, скрито в дрехите му. В един момент възникват подозрения, че е информатор. Ако го хванат с „бръмбара“ у него, може да се прости с живота. Ето какво казва той на Дестефано, един от престъпниците, за които събира доказателства:
- Да не сядаме до джубокса тази вечер, защото искам да направя свестен запис - каза Люци.
- Много смешно! - отвърна Дестефано.
Люци взе да се хвали, че работи за властта, как-то и онази барманка ей-там, чийто предавател бил забит в... Всички се изсмяха, но смехът на Дестефано беше дрезгав.
Люци се подиграва с Дестефано, като най-нахално му казва истината в очите - той наистина не може да направи добър запис до джубокса и наистина работи за властта. След тази декларация и шегата с барманката, която уж също носела скрито устрой-
ство в бельото си, Дестефано би изглеждал пълен идиот, ако продължи да се съмнява в Люци.
Друга разновидност на лъжата е полуприкрива-нето, тоест казване на част от истината. Изпускането или омаловажаването на съществени детайли позволява на лъжеца да въведе жертвата в заблуда, без да изрече нищо невярно. Малко след описаната сцена от романа „Ожени се за мен“ Джери ляга в спалнята до Рут, прегръща я и я моли да му каже кого харесва.
- Харесвам теб - отговаря тя - и всички гълъби на онова дърво ей-там, и всички кучета в града, без онези, които ни събарят кофите за смет, и всички котараци, без онзи, който е забременил нашата Лулу. Харесвам също спасителите на плажа и полицаите по улиците, без онзи, който ме наруга за обратния завой, и някои от ужасните ни приятели, особено ко-гато съм пияна...
- Харесваш ли Дик Матиас? (Дик е любовникът на Рут.)
- Не ми е неприятен.
Друг похват, който позволява на лъжеца да избегне изговарянето на неистини, е подвеждането към погрешно заключение. Един известен журналист описва как да използваме този начин за разрешаване на познатия проблем какво да кажем на приятел, когато не харесваме определена негова творба:
Представете си, че сте на откриването на изложбата на ваш близък. Според вас картините му са ужасни, но преди да успеете да се измъкнете тихомълком, авторът се хвърля върху вас и иска мнението ви.
- Джери - казвате му (да предположим, че художникът се казва Джери), взирайки се дълбоко в очите му, сякаш че сте завладян от силни чувства. -Джери, Джери, Джери.
Продължавайте да стискате ръката му, продължавайте контакта с очи. В девет от десет случая Джери най-накрая ще се освободи от хватката ви, ще измърмори нещо скромно и ще се отдалечи... Има и вариации. Например типичното двутактово „Джери. Джее-ри!“, произнесено с фалцета на художествен критик и последвано от въпрос в безлична форма: „Какво може да се каже?“ Или сдържаното: „Джери. Нямам думи.“ Или малко по-ироничното: „Джери. Всички - всички - говорят само за това.“