Ценното на този трик е, че също както при по-луприкриването и казването на истината под форма на лъжа, лъжецът не е принуден да изрича неистини. Въпреки това аз смятам всички тези действия за лъжи, защото е налице преднамерен опит да се заблуди жертвата, без да й е дадено предварително уведомление.
Всяка една от тези лъжи може да бъде издадена от някакъв детайл в поведението на мамещия. Има два вида знаци за измама. Някоя грешка може да разкрие истината. Друга грешка може само да сигнализира, че това, което ни се казва или демонстрира, е невярно, без да дава информация за истинското положение на нещата. Явление, при което лъжецът неволно разкрива истината, аз наричам изтичане на информация. Когато поведението му сочи, че той или тя лъже, но истината остава неразкрита, аз използвам понятието сигнал за измамно поведение. Ако лекарят на Мери забележи, че тя кърши ръце, докато му разказва колко добре се чувства, той ще има сигнал за измамно поведение - някаква причина да я подозира в лъжа. Той няма да знае как тя действително се чувства - дали е ядосана на болницата, дали е отвратена от самата себе си, или е уплашена за бъдещето. Би могъл да разбере само ако се получи изтичане на информация. Това може да стане чрез изражение на лицето, тона на гласа, грешка на езика или експресивен жест, които да издадат същинските й чувства.
Сигналът за измамно поведение отговаря на въпроса дали човекът лъже или не, но не разкрива конкретната истина. Това можа да стане само чрез изтичане на информация. Има случаи, в които няма особено значение какво точно се прикрива. Ако въпросът е единствено дали срещу нас стои лъжец, сигналът за измамно поведение е достатъчен. Изтичане не е необходимо, защото информацията, която се прикрива, е несъществена или лесно предвидима. Ако работодателят например получи някакви сигнали, че кандидатът за работа го лъже, не му е нужно допълнително изтичане на информация, за да стигне до решението да не назначи на работа лъжец.
Но това невинаги е достатъчно. Понякога е важно да се знае каква точно информация се укрива. Например не е достатъчно да се установи, че уж лоялният служител присвоява фирмени пари. Сигналът за измамно поведение ще бие тревога, което може би ще доведе до конфронтация и признание. Но дори ако въпросът вече е решен, служителят е уволнен и съдебният процес - приключен, работодателят все още може да търси пълна информация. Той може да иска да разбере как точно служителят е извършил кражбата и какво е направил с парите.
Ако Чембърлейн беше уловил сигнал за измамно поведение, той щеше да усети, че Хитлер го лъже, но щеше да е ценно да се получи изтичане на информация, за да научи повече за плановете и завоевателските му амбиции.
Понякога изтича само част от информацията, която жертвата би искала да знае. Полученото е повече от сигнал за измамно поведение, но липсва пълната картина. Спомнете си цитираната сцена от „Ожени се за мен“, в която Рут се паникьосва, защото не е сигурна каква част от разговора с любовника й е дочул мъжът й. Когато Джери я пита с кого е разговаряла, Рут може да издаде паниката си с нещо - с потреперване на устна или повдигане на горния клепач. Признакът за паника ще означава, че тя вероятно лъже. Иначе защо би била притеснена от такъв въпрос? Но този сигнал за измамно поведение не дава на Джери яснота в какво се състои лъжата и с кого всъщност е говорила жена му. Той получава част от тази информация от гласа на Рут. Ето как Джери обяснява защо не вярва на жена си:
- ...Нещо в гласа ти.
- Така ли? Какво? - Тя искаше да се разсмее.
Той се втренчи в празното пространство като в естетически проблем. Изглеждаше уморен, млад и мършав. Косата му бе подстригана твърде късо.
- Беше по-различен - каза той. - Беше женствен глас.
- Ами жена съм - отговори тя.
- Като говориш с мен - рече той, - гласът е момичешки.
Тонът на гласа й не подхожда за разговор с неделното училище, а за разговор с любовник. Той издава информация, че измамата е най-вероятно свързана с любовна връзка, но не разкрива цялата история. Джери не знае дали връзката е в началото си, или е напреднала, нито знае кой е любовникът. Но знае повече, отколкото ако бе получил само сигнал за измамно поведение, който щеше да е само индикатор, че жена му лъже.
Дефинирах лъжата като съзнателно направен избор да се подведе дадена мишена без предварително уведомление за такова намерение. Тя има две основни форми:
• прикриване - премълчаване или непоказване на истината;
• фалшифициране - съобщаване на лъжлива информация е цел изопачаване на истината.