Други форми на лъжа са:
• признаване на дадено чувство, но лъжливо посочване на източника му;
• казване на истината под форма на лъжа - признаване на истината, но толкова преувеличено или иронично, че мишената остава неинформирана или заблудена;
• полуприкриване - признаване само на част от истината, за да се отклони вниманието на жертвата от онова, което се прикрива;
• подвеждане към погрешно заключение - казване на истината по начин, който оставя жертвата е обратно впечатление за смисъла на изразеното.
Съществуват два вида знаци за измама:
• изтичане на информация — когато лъжецът неволно разкрива истината;
• сигнал за измамно поведение - когато поведението на лъжеца сигнализира само че това, което съобщава, е невярно.
Както изтичанията на информация, така и сигналите за измамно поведение са грешки. Но хората не-винаги допускат грешки. Има и безупречни лъжци. В следващата глава ще видим защо някои се провалят.
Трета глава
Защо понякога лъжите не успяват?
Лъжите не успяват по много причини. Жертвата може случайно да открие улики -скрити документи, издайническо петно от червило. Някой може да предаде измамника. За разкриването на лъжата може да допринесе завистлив колега, изоставен съпруг, платен информатор и т. н. Тук обаче ние ще се занимаем с въпроса как поведението на лъжеца го издава чрез неволните грешки, които той допуска при акта на лъжата. Знаци за измама могат да се появят чрез мимика, движение на тялото, модулация на гласа, преглъщане, по-дълбоко или по-плитко дишане, дълги паузи между думите, грешка на езика, микроизражение, неволен жест. Въпросът е защо лъжците не могат да предотвратят тези форми на издайническо поведение. Понякога успяват. Някои лъжи биват изпълнени блестящо - нищо в думите и в действията на лъжеца не намеква за лъжа. Защо това не става винаги? Има две причини - едната е свързана е разума, а другата е чувствата.
Грешки в лъжливия сценарий
Лъжецът невинаги знае предварително кога ще му се наложи да излъже. Невинаги има време да подготви репликите си, да ги изрепетира и запамети. Рут, героинята на Ъпдайк от цитираната сцена в романа „Ожени се за мен“, не е очаквала, че мъжът й Джери ще дочуе телефонния й разговор с любовника й. Легендата за неделното училище, която съчинява на момента, я издава, защото не съвпада с това, което съпругът й е чул.
Дори когато лъжецът е имал време да съчини внимателно фалшивата история, умът му може да не е достатъчно комбинативен, за да предвиди всички въпроси, които ще му зададат, и да обмисли предварително отговорите си. А даже да е много проницателен и хитър, непредвидени промени в обстоятелствата могат да го провалят.
Федералният съдия Джон Дж. Сирика дава интересен пример от разследването по аферата „Уотър-гейт“. Ето как описва той показанията на Фред Буз-хардт, специален съветник на президента Никсън: „Първият проблем, пред който Фред Бузхардт се изправи в опитите си да обясни защо записите липсват, беше непоследователността на собствената му история. На първото изслушване каза, че няма запис от срещата на президента с Дийн от 15 април, защото... таймерът се развалил. Но не след дълго той излезе с друга версия. Сега твърдеше, че срещата с Дийн от 15 април не е записана, защото и двете налични касети били запълнени, тъй като денят бил натоварен с много срещи.“ Дори без обстоятелствата да са принудили лъжеца да промени твърденията си, той понякога изпитва трудност да си спомни линията, която е подел, и не успява да отговори бързо и последователно на новите въпроси.
Всички тези несполуки - неподготвеност при непредвидени или променящи се обстоятелства, непоследователност в легендата, забравени детайли от предишни версии - представляват лесно забележими знаци за измама. Лъжливият сценарий е или вътрешно противоречив, или не съответства на някои неоспорими факти, които вече са известни или по-късно ще изплуват. Но дори такива явни знаци не са винаги толкова надеждни, колкото изглежда на пръв поглед. Прекалено гладкият изказ може да означава, че имаме работа е опитен мошеник, който е отрепетирал лъжливата си роля. Знаейки това, някои професионални мошеници нарочно правят малки грешки, за да не би да прозвучат прекалено гладко. Разследващият журналист Джеймс Фелан описва един забележителен пример за подобен трик от скандала, развихрил се по повод автобиографията на Хауърд Хюз.
Милиардерът Хауърд Хюз - филмов продуцент, собственик на авиолиния и на най-голямото казино в Лае Вегас - предизвиква огромен обществен интерес към личността си, който се увеличава допълнително от факта, че никой не го е виждал от години. Някои даже се съмняват, че е още жив. Такъв потаен човек едва ли би възложил на някого да напише от негово име биографията му, но за всеобща изненада някой си Клифърд Ървинг твърди, че е направил именно това. „Макгроу-Хил“ плаща на Ървинг 750 000 долара за правата да я издаде. Списание „Лайф“ му плаща 250 000 долара, за да публикува три откъса от нея. Но накрая се оказва, че тази „автобиография“ е фалшива! Клифърд Ървинг е „...един велик измамник, изключително умел. Ето пример. Когато го подложихме на кръстосан разпит, опитвайки се да го хванем в лъжа, той не направи грешката да ни разказва историята по един и същи начин всеки път. Когато му посочвахме несъответствията, той спокойно го признаваше. Един посредствен мошеник би подготвил легендата си до последната запетая, за да я рецитира всеки път без отклонения, докато честният човек обикновено прави малки грешки, особено при дълга и заплетена история като на Клиф. Той беше достатъчно умен, за да знае това, и се вживя брилянтно в ролята на честен. Когато му изтъквахме неща, които го уличават, той казваше непринудено: „Божичко, кой знае какво ще си помислите за мен! Но това са фактите, какво да правя.“ Той градеше образа си на откровен човек, дори е някои ходове в свой ущърб, докато всъщност изричаше лъжа след лъжа.“ Няма спасение от такава хитрост. Най-умелите измамници успяват. Но пове-чето не са толкова изкусни.