Прикриването на емоция е трудно, но не по-малко трудно е фалшифицирането на такава, дори когато липсва друга, която трябва да се прикрие. Имитацията на чувство изисква повече отколкото да кажеш: „Ядосан съм“ или „Уплашен съм“. Лъжецът трябва да изглежда и да звучи като ядосан и уплашен, за да му повярват. Не е лесно да се разиграе целият комплекс движения и специфични промени в гласа, свързани с определено чувство. Има мимики например, които малцина могат да извършат волево (вж. подробно описание в пета глава). Тези трудни за изпълнение движения са от ключово значение за успешното фалшифициране на печал, страх или гняв.
Когато фалшифицирането е най-необходимо - да помогне за прикриване на друго чувство, трудността допълнително нараства. Не е лесно човек да симулира гняв, но ако същевременно изпитва страх, той просто се разкъсва. Импулсивните прояви на страха го дърпат в една посока, а съзнателните опити да изглежда гневен — в друга. Например веждите при страх неволно се повдигат, но за да фалшифицира гняв, имитаторът трябва да ги сбърчи надолу. Често пъти белезите на тази вътрешна борба между истинското и фалшивото чувство издават измамата.
А как ли стои въпросът с лъжите, които не засягат чувства - лъжи относно действия, планове, мисли, намерения, факти или фантазии? И при тях ли поведението на лъжеца го издава?
Чувства при лъжата
Не всички лъжи са свързани с прикриване или фалшифициране на емоции. Присвоилият фирмени пари укрива факта, че краде. Плагиаторът укрива факта, че е взел творба на друг човек и я представя като своя. Суетният застаряващ мъж укрива възрастта си, като боядисва косата си и твърди, че е със седем години по-млад, отколкото е всъщност. Но дори когато емоциите не са предмет на дадена лъжа, те играят важна роля в нея. Суетният може да чувства неудобство от своята суета. Ако иска измамата му да успее, той трябва да прикрие не само възрастта си, но и чувството на неудобство. Плагиаторът може да чувства презрение към тези, които мами. Тогава той ще трябва да прикрие не само факта, че се кичи е чужди лаври, но и своето презрение. Злоупотребилият с пари може да се изненада, когато обвинят за престъплението друг колега, и ще трябва да прикрие тази изненада или поне причината за нея.
Тоест чувствата играят роля и в лъжи, които нямат за основна цел прикриването на емоции. А възникнат ли, те трябва да се скрият, за да не издадат лъжеца. Всяка емоция може да го провали, но три са тези, които са най-типични при измама и заслужават да им отделим особено внимание: страх от разобличаване, чувство за вина и удоволствие от лъжата.
Страх от разобличаване
В по-меките си проявления този страх не вреди на лъжеца, а напротив, помага да избегне грешки, като го държи нащрек. Средносилният страх поражда знаци за измама, забележими за опитен изобличи-тел, а силният страх води именно до това, от което лъжецът се страхува. Ако човек успее да прецени доколко ще изпитва притеснение от една лъжа, той ще може да претегли риска да го заловят и да реши дали си струва. А ако все пак реши да си послужи с лъжа, очакванията му за силата на притеснението ще му помогнат да планира контрамерки, с които да го намали или скрие. Такава преценка е полезна и за изобличителя. Прогнозата за силен страх ще го направи бдителен към евентуални знаци за такъв.
Много са факторите, които определят степента на страха от разобличаване. Първият, който трябва да се вземе под внимание, е мнението на лъжеца за способността на жертвата да го разобличи. Ако мишената му има репутация на доверчива, добродушна личност, той обикновено не изпитва голямо притес-пение. Обратно, ако обектът е известен като труден за манипулация и умел изобличител, притеснението ще се засили. Родителите често внушават на децата си, че никакви лъжи не им минават: „Само като те погледна в очите, ще разбера дали ме лъжеш или не.“ ватова като излъже, детето толкова се притеснява, че страхът му го издава или то само си казва всичко, тъй като не вярва в шансовете за успех.
В пиесата на Тери Ратигън и едноименния филм „Момчето на Уинслоу“ (The Winslow Boy, 1980) бащата използва този похват много умело. Синът му Рони е обвинен в кражба и е изключен от военноморското училище:
АРТЪР [бащата]: В това писмо пише, че си откраднал пари от пощенски запис. (РОНИ понечва да говори. АРТЪР го спира.) Не казвай нищо, преди да ме изслушаш. Ако си го сторил, искам да признаеш. Няма да ти се карам, Рони - но при условие, че ми кажеш истината. Ако обаче ме излъжеш, ще усетя, защото лъжата между теб и мен не може да остане скрита. Ще позная, Рони - запомни това, преди да кажеш нещо. (пауза) Откраднал ли си тези пари?