РОНИ: (с колебание) Не, татко. Не съм.
(Артър пристъпва към него.)
АРТЪР: (гледайки го напрегнато в очите) Откраднал ли си тези пари?
РОНИ: Не, татко. Не съм.
(Артър продължава да го гледа напрегнато в очите още миг, след което отмества поглед облекчено.)
Артър е повярвал на сина си. По-нататък пиесата разказва за огромните жертви, които прави цялото семейство, за да докаже невинността на Рони.
Невинаги един родител може да използва стратегията на Артър, за да се добере до истината. Ако в миналото момчето често е успявало да заблуди баща си, ще се чувства уверено в успеха и ще е склонно да опита пак. От друга страна, родителят може да не е готов да предложи амнистия за признатата вина или предложението му може да бъде прието с недоверие поради предишни инциденти. За да проработи стратегията на Артър, момчето трябва да има доверие в баща си и да е убедено, че и той е способен да му вярва. Мнителен баща, който често е обвинявал несправедливо сина си в лъжа, ще предизвика у момчето страх. Това повдига един ключов проблем при детекцията на лъжата: почти е невъзможно да се разграничи страхът на невинния от това, че може да не му повярват, от страха на виновния, че може да го разкрият. Белезите на страха са едни и същи.
Този проблем не засяга само отношенията между родители и деца. Винаги има опасност страхът от незаслужено обвинение да се изтълкува като страх от разобличаване на лъжата. Трудността нараства, кога-то изобличителят има репутация на мнителен човек, който в миналото е определял истини като лъжи. При всеки следващ случай за такъв човек ще е все по-трудно да различи двата вида страх.
Страхът от разобличаване обикновено намалява, ако лъжецът има зад гърба си опит и успехи в из-вършенето на измами. Съпругът, който кара четири-найсетата си любовна връзка, едва ли чувства голямо притеснение, че може да го заловят. Той е добре трениран, знае какво да очаква и как да заличи следите. И най-важното - убеден е, че ще съумее да се измъкне. Самочувствието намалява страха от разобличаване. Но ако това състояние продължи прекадено дълго, лъжецът може да направи грешки от невнимание. В определена степен страхът от разобличаване е полезен за лъжеца.
Полиграфът, наричан още детектор на лъжата, работи на същия принцип като разпознаването на лъжата по поведенческите знаци и е подвластен на същите проблеми. Полиграфичният тест не регистрира лъжи, а само признаци на емоции. Заподозреният е свързан с датчици към апарат, който отчита промени в изпотяването, дишането и кръвното налягане. Сами по себе си повишеното кръвно налягане и изобилното потене не са знаци за измама. Тези физиологични реакции са просто знак, че са възбудени емоции. Преди да започне изследването, полиграфистът оби-ковено се опитва да убеди заподозрения, че полигра-фът открива лъжата безпогрешно, като демонстрира това с така наречения „стимулационен“ или „стим“ тест. Например той подканя изследвания да изтегли карта и го уверява, че полиграфът ще познае коя е. Инструкциите са да върне картата в тестето и на всяка карта, която полиграфистът обръща, да отговаря с „не“, дори когато види тази, която е изтеглил. Впрочем някои оператори се застраховат, като не разчитат единствено на полиграфа да регистрира лъжата, а използват белязани карти. Те имат две сериозни основания за този вид измама. Ако човекът е невинен, важно е да бъде убеден, че машината не прави грешки - в противен случай той ще покаже признаци на страх от несправедливо обвинение. А ако заподозреният е виновен, важно е да бъде насаден у него страх, че ще бъде заловен. Иначе резултатът няма да е точен.
Принципът е същият като в „Момчето на Уин-слоу“ - заподозреният трябва да вярва, че изобличи-телят е в състояние да го залови. Необходимо е да се създаде такава ситуация, че единствено лъжецът да изпитва страх, а искреният - не. Иначе признаците на страх ще са двусмислени. Полиграфските изследвания често дават грешен резултат не само защото невинните се боят, че ще бъдат несправедливо обвинени, но и защото някои престъпници не вярват в магическите способности на апарата. Те знаят, че могат да го надхитрят и колкото по-сигурни са в това, толкова е по-вероятно да успеят. Има и експерти, които смятат, че мнението на заподозрения за точността на апарата не е от съществено значение. Този и други въпроси, свързани с полиграфските изследвания и връзката им с поведенческите знаци за измама, са обект на обсъждане в седма глава.