За разлика от това „естествените“ лъжци са умели в измамите, но не са без съвест. Талантът им би могъл да бъде ценен капитал в някои професии - актьори, търговци, адвокати, преговарящи, шпиони или дипломати.
Специалистите, изследващи военните измами, проявяват интерес към личностните качества на най-умелите лъжци. В статията си Intelligence and Deception Майкъл Хандел пише: „Такъв човек трябва да има пъргав и комбинативен ум - да разчленява идеите, концепциите или „думите“ на основните им съставки и след това да ги преподрежда по различни начини. (.Пример за такъв тип мислене може да се намери у играч на „Скрабъл“.) Най-великите измамници в миналото са ярки индивидуалисти и състезатели по дух; те не се вместват лесно в големи организирани структури и обикновено работят самостоятелно. Често са убедени в превъзходството на своето мнение. Донякъде се вписват в утвърдения образ на самотния, ексцентричен бохем-артист, само че изкуството, което практикуват, е различно. Изглежда, че това е общият знаменател у големите майстори на измамата като Чърчил, Хитлер, Моше Даян и Томас Лорънс (Арабски)“
Такива „големи майстори“ трябва да притежават две много различни умения - умението да планират лъжлива стратегия и умението да подведат опонента си при разговор лице в лице. Хитлер явно е притежавал и двете, но е възможно човек да е изключително добър в едното и не толкова добър в другото. За съжаление твърде малко са проучванията относно личностните качества на успелите измамници и никой досега не е поставил въпроса дали тези качества се различават в зависимост от сферата на дейността им. Подозирам, че отговорът е „не“ - успелите лъжци във военната област биха се оказали също толкова добри и в големи бизнес предприятия.
Изкусително е да се анатемоса политическият враг, послужил си с лъжа като антисоциален психопат. Аз лично съм скептично настроен към такива крайни оценки. Така както Никсън е герой или злодей съобразно политическата гледна точка, така и други световни лидери могат да бъдат наречени психопати или просто ловки - в зависимост от това дали лъжите им работят в полза на нашите ценности. Предполагам, че психопатите рядко се задържат в бюрократичните структури достатъчно дълго, за да се издигнат до национални лидери.
Дотук описах два определящи фактора за страха от разобличаване - личността на лъжеца и репутацията и характера на изобличителя. Също толкова важен е залогът. Има едно просто правило: колкото е по-висок залогът, толкова по-силен е страхът от разобличаване. Приложението на това просто правило обаче може да е трудно, защото невинаги е лесно да се прецени какъв точно е залогът.
Понякога е лесно. Тъй като бъдещите медицински сестри в нашия експеримент бяха силно мотивирани да успеят в професионалното си развитие, особено в началото на обучението си, залогът за тях беше висок. Следователно сестрите ще чувстват силен страх от разобличаване, който може да се прояви под някаква форма и да издаде лъжата им. Ако не бяхме обвързали експеримента с професионалното им израстване, страхът им щеше да е по-малък. Например те едва ли щяха да се притесняват от евентуален неуспех, ако задачата им беше да скрият чувствата си относно моралността на дребни кражби. Обратно, залогът щеше да е още по-висок, ако им бяхме представили експеримента като изпит, от който ще зависи оставането им в медицинския колеж.
Колкото е по-голямо възнаграждението, което лъжецът би получил, толкова е по-висок залогът -и съответно страхът от разобличаване. Търговецът, който подвежда свой клиент, ще изпитва по-силно притеснение при продажба, от която очаква по-го-ляма комисиона. Но понякога видимата награда не е най-важната за лъжеца. За търговеца може да е по-важно мнението на колегите му. Възхищението им от начина, по който е подхлъзнал капризния клиент, може да му носи силно удовлетворение дори ако спечелената комисиона е нищожна. В игра на покер, в която залозите са дребна сума, залогът за някого пак може да е изключително висок, ако целта му е да победи съперника си за сърцето на любимата си. За някои победата е всичко. Без значение дали залагат монети или пачки, за тях залогът е висок при всяко състезание. Мотивацията може да е толкова индивидуално специфична, че за наблюдателя да бъде трудно да я разбере. Съпругът, който изневерява на жена си, може да го прави не толкова от сексуална страст, а от натрапчив, развил се в детството комплекс да върши неща скришом от майка си.