При анализирането на залога като фактор за страха от разобличаване трябва да обърнем внимание и на ползите и вредите за мишената, не само за лъжеца. Обикновено печалбата на лъжеца е загуба за мишената. Този, който бърка във фирмената каса, печели това, което работодателят му губи. Но то не-винаги е равностойно. Комисионата, която търговецът печели от това, че е дал подвеждаща информация за даден продукт, може да е по-малка от загубата, претърпяна от наивния клиент. Залогът на жертвата може да се различава от този на лъжеца не само по количество, но и по качество. Неверният съпруг печели приключения, докато потърпевшият губи самоуважение. Когато залозите на лъжеца и на жертвата се различават, всеки един от тях може да е определящ за страха от разобличаване, изпитван от лъжеца, при условие че той отчита това различие.
Но лъжците обикновено не преценяват обективно залога на своите мишени. Те пристрастно вярват в това, което обслужва целите им. За тях е удобна мисълта, че жертвата им има полза от измамата наравно или дори повече от тях.
Не е изключено мишената наистина да има полза. Не всяка лъжа е зловредна. Има и алтруистични лъжи. Ето един случай от пресата:
Единайсетгодишно момче бе извадено живо от останките на малкия самолет, който в неделя се разби в планините на Националния парк „Йосемити“. Раненото момче е прекарало няколко дни и нощи на 3300 метра височина, сред бушуващи фъртуни и минусови температури. Съвсем само. Спасителният отряд го е намерил увито в спален чувал на задната седалка на затрупания със сняг самолет. „Как са мама и татко? - попитал зашеметеният петокласник. - Добре ли са?“ Спасителите не казали на момчето, че майка му и вторият му баща са мъртви, все още закопчани с предпазните колани на пилотските места в разбитата машина, на метър-два от мястото, където го лежи.
Безспорно това е алтруистична лъжа, с полза за момчето и без никаква печалба за спасителите. Фактът, че мишената е облагодетелствена от лъжата, не означава, че страхът от разобличаване не е голям. Ако залогът е висок, страхът от разобличаване е силен, независимо кой е облагодетелстваният. Спасителите вероятно изпитват силно притеснение дали момчето ще издържи на шока и за тях е много важно лъжата да успее.
Да обобщим. Страхът от разобличаване е най-силен, когато:
• мишената има репутация на човек, който трудно може да се излъже;
• мишената е поначало подозрителна;
• лъжецът няма опит и успехи е лъжите;
• лъжецът е особено податлив на страх от разобличаване;
• залогът е висок;
• залогът включва и печалби, и загуби, или най-малкото избягване на наказание;
• наказанието за акта на лъжата е голямо;
• провинението, което се прикрива, е толкова тежко, че няма смисъл от признание;
• мишената по никакъв начин не се облагодетелства от лъжата.
Чувство за вина
Ще използвам думата „вина“ за чувството, което хората изпитват при лъжа, а не за правното понятие „виновен“. Ще разгранича това чувство и от вината, която предизвиква съдържанието на лъжата, тоест самото провинение. Да предположим, че в „Момчето на Уинслоу“ Рони действително е откраднал парите. Той вероятно се осъжда за недостойната постъпка и изпитва чувство за вина от тази кражба. Ако скрие простъпката си от баща си, Рони ще чувства и допълнителна вина от акта на лъжата.
Възможно е и друго - да чувства вина от акта на лъжата, без да има угризения за самото нарушение. Да речем, че Рони е откраднал парите от съученик, който го е победил в съревнование с нечестни средства. Тогава Рони може да не чувства угризения, че е откраднал от подлец, а да гледа на постъпката си като на справедливо отмъщение. Това обаче не изключва възможността да изпитва вина, че е скрил кражбата от директора и от баща си. Пациентката Мери не се чувства виновна заради планираното самоубийсто, но изпитва вина от това, че е излъгала лекаря си.
Подобно на страха от разобличаване, силата на чувството за вина варира. То може да е слабо, но може също да е толкова силно, че да избие на повърхността в забележими знаци на измама и да провали лъжата. В екстремните си форми чувството за вина е мъчително преживяване, подкопаващо човешкото достойнство и самооценка. Желанието да отхвърли този тежък товар може да подтикне лъжеца към самопризнание въпреки вероятността от наказание. Възможно е дори да се стреми към наказанието като към необходимо зло, което да го освободи от гнета на вината.