Интересен пример за доброволна жертва се съдържа в последните разкрития за Робърт Леучи, полицая под прикритие, чията история цитирах към края на втора глава. Луци е възвеличен в книгата на Робърт Дейли „Принцът на града“ и в едноименния филм, които разказват истински събития за това как Леучи помага на федералната прокуратура да събере доказателства за корупция сред полицаи и адвокати. Когато Леучи започва работа за федералните прокурори, те го питат колко престъпления е извършил. Той признава само три. Впоследствие изобличените от Леучи заявяват, че той има зад гърба си много повече престъпления, че лъже за криминалното си досие и затова показанията му срещу тях трябва да бъдат отхвърлени. Твърденията им обаче така и не се доказват и много хора са осъдени въз основа на показанията на Леучи. Алън Дершовиц, адвокатът на един от осъдените, описва разговор с Леучи след процеса, в който той признава, че действително е извършил много престъпления:
„Аз [Дершовиц] му казах [на Леучи], че ми е трудно да повярвам, че Шоу [федералният прокурор] не знае за предишните му престъпления.
- Убеден съм, че дълбоко в себе си той знаеше, че съм извършил повече престъпления - каза Леучи. - Няма начин да знае. Майк Шоу не е глупак.
- Но защо тогава те остави да лъжеш от свидетелския стол? - попитах.
- Той не знаеше със сигурност, че лъжа - каза Леучи. - Определено го е подозирал и вероятно го е вярвал, но аз му бях казал да не ме притиска и той го изпълняваше. Казах „три престъпления“ - Леучи вдигна три пръста и широко се усмихна - и той трябваше да го приеме. Прокурорите подтикват към лъжесвидетелстване всеки ден, Алън, знаеш това.“
По-късно Дершовиц научил, че и това „признание“ е лъжа. Един от полицейските служители, присъствали на първата среща на Леучи с федералните прокурори, казал на Дершовиц, че още отначало Леучи е признал за много повече от три престъпления. Федералните прокурори съдействали на Леучи да скрие пълната картина на криминалната си биография, за да запазят благонадеждността му като свидетел - съдебните заседатели биха повярвали на полицай, извършил три престъпления, но не и ако са десетки. След процеса, когато става публично известно, че Леучи е извършил много престъпления, той лъже Дершовиц, като твърди, че прокурорите са доброволни жертви, докато всъщност те съзнателно участват в прикриването на криминалното му досие. Докато се ползва с тяхната протекция, той изпълнява своята част от сделката и ги защитава. Твърди се, че Леучи не им се доверявал и направил запис на признанията си пред тях, за да не могат после да се правят на невинни и да твърдят, че не са подозирали, че лъжесвидетелства. Записът, с който Леучи може винаги да ги изобличи, му осигурява тяхната лоялност и закрила от наказателно преследване.
Независимо каква е истината за Леучи, разговорът му с Алън Дершовиц е чудесен пример за това как една доброволна жертва, която има полза от лъжата, съдейства на лъжеца в успешното осъществяване на измамата. Този вид сътрудничество се среща не само в криминален контекст. При размяна на любезности обектът на измамата е често доброволна жертва. Домакинята приема извинението на госта да си тръгне рано, без да подлага истинността му на инспекция. Дори то да е лъжлив претекст, важното е да се избегне грубостта и да не се обиди домакинята. Но тъй като при неистините, изричани по силата на етикета за любезно поведение, съществува вид обществено съгласие, тези случаи не отговарят на дефиницията ми за лъжа.
Любовните отношения са друга сфера на благожелателни измами, при които жертвата сътрудничи на този, който я мами. И двамата партньори си съдействат, за да поддържат взаимните си лъжи. Шекспир е написал:
Когато се кълнеш с престорен глас, че ти си само вярност, лъжеш пак.
Но въпреки това ти вярвам аз, за да ме взимаш за незрял хлапак. Лаская се, че ти изглеждам млад и пак ти вярвам аз, макар да знам, че мойта младост е обрулен цвят, и лъжеш ти, и аз се лъжа сам.
Не ще признаеш своите лъжи,
а аз пък мойто мнимо лековерие.
О, любовта е цяло лицемерие и възрастта безкрайно й тежи.
Лъжите в теб са цел, във мен - неволни, но двамата еднакво сме доволни.
Сонет 138, преводач Владимир Свинтила