Разпознаването на лъжата не е лесна задача. Една от трудностите е в огромния поток от информация. Трябва едновременно да се следят много сигнали от много източници - думи, паузи, звучене на гласа, мимики, движения на главата, жестове, стойка на тялото, дишане, изчервяване или пребледняване, изпотяване и т. н. Всички тези източници излъчват информация симултанно, застъпват се един е друг и се състезават за вниманието на потенциалния изоб-личител. За щастие не е необходимо да се следи внимателно всичко. Не всичко, което се вижда и се чува, е надежден източник на информация. От някои източници може да се почерпи много повече отколко-то от други. Колкото и да е странно, хората обръщат най-голямо внимание на най-неблагонадеждните от тях - думите и израженията на лицето, в резултат на което лесно се подвеждат.
Лъжците обикновено не могат да следят, да контролират и да преправят цялото си поведение. И при най-добро желание едва ли ще успеят. Малко е вероятно да съумеят да упражнят контрол върху всяко действие, което може да ги издаде - от главата до петите. Затова те прикриват и фалшифицират онова, което според тях е обект на най-голямо внимание, като проявяват особена грижливост към подбора на думите си.
В процеса на израстване хората се научават да отдават приоритетно внимание на думите, защото те безспорно са най-богатият и най-изразеният начин за комуникация. Чрез тях могат да се предадат много повече съобщения отколкото чрез лицето, гласа и тялото, и то много по-бързо. Лъжците цензурират и премълчават някои съобщения не само защото знаят, че думите им са център на внимание, но и защото знаят, че ще бъдат държани отговорни много повече за тях отколкото за тона на гласа си, за мимиките си или за движенията на тялото си. Гневният поглед или резкият тон лесно може да се отрече. Обвиненият може да се превърне в обвинител: „Въобразяваш си, не съм го изрекъл гневно!“ Много по-трудно ще му е да отрече, че е произнесъл гневни думи. Думите остават, лесно е да се повторят, трудно е напълно да се отречеш от тях.
Друга причина, поради която лъжецът обръща специално внимание на думите си и гледа да промени главно тях, е, че те най-лесно се поддават на фалшификация. Лесно е да изразиш неистини с думи. Можеш предварително да си напишеш какво ще кажеш и да го редактираш, докато само най-умел актьор би могъл да планира с подобна точност всяко изражение на лицето, всеки жест и модулация на гласа. Думите могат да се репетират многократно. При това говорещият постоянно получава обратна информация, тъй като се чува, и може да изпипа речта си в детайли. Обратната информация от лицето, тялото и гласа е много по-неточна.
Вторият най-важен център на внимание е лицето. Хората често чуват коментари за лика си: „Изтрий гова изражение от лицето си!“, „Усмихвай се, докато говориш!“, „Не ме гледай толкова нахално!“ Лицето получава толкова внимание, защото е емблемата на личността. То е главното, по което различаваме един човек от друг. Лицата са икони, на които се отдава почит, като се фотографират и поставят на видно място по стените, на бюрата, носят се в чанти и порфейли. Неотдавнашно изследване откри, че една част от мозъка е специализирана за разпознаването на лица.
Има още много причини, поради които хората обръщат особено внимание на лицето. То е основният терен за демонстрирането на емоции. Заедно с гласа то разкрива на слушателя отношението на говорещия към това, което казва - макар че тази информация невинаги е точна, защото лицата могат и да лъжат. Ако недочува, слушателят следи устните на говорещия, за да разбере по-лесно думите. Освен това наблюдаването на лицето дава важни сигнали, необходими за протичане на разговора. По него говорещият проверява дали слушателят го слуша. Фактът, че го гледа, предполага това, въпреки че не е най-надеждният сигнал, тъй като любезният, но отегчен слушател може да гледа събеседника си в лицето, докато си мисли нещо друго. Слушателят също така окуражава говорещия с кимане на глава и звуци от типа „ъ-хм“, но и те може да се фалшифицират. По-вечето хора разчитат на този вид отклик от страна на слушателите си и ако не го получат, бързат да попитат: „Слушаш ли ме?“ (Има някои, които са затворени системи - те говорят, без да се интересуват дали слушателите им отвръщат с насърчителни сигнали.)
Тялото и гласът получават далеч по-малко внимание отколкото думите и лицето. Загубите от това не са големи, защото обикновено тялото излъчва по-малко информация отколкото лицето, а гласът - по-малко отколкото думите. Чрез жестове могат да се предават многобройни съобщения, както става при глухите, но жестикулирането не е типично в разговори между северноевропейци и американци от север-ноевропейски произход, освен когато речта е възпрепятствана. Работниците в дъскорезници например, които трябва да комуникират, но не могат да го правят с думи поради шума, използват сложна система от жестове. По-съгцата причина жестове използват пилотите и наземните екипажи при кацане.