Не бях доволен от този интерес. Страхувах се да не бъде злоупотребено с откритията ми - да не се използват прекадено ревностно и безкритично. Подозирах, че при повечето криминални, политически или дипломатически измами няма да проличат издайнически знаци. Чувствах го интуитивно, без да мога да го обясня. За да стигна до рационално обяснение, първо трябваше да разбера защо хората не са безупречни лъжци, а допускат грешки.
Разбира се, някои са безпогрешни. Не всички се провалят - някои успяват. Няма никаква гаранция, че лъжецът ще се издаде с нещо, например с мимика, застинала върху лицето, липсващ жест или моментна модулация на гласа.
И все пак бях дълбоко убеден, че съществуват знаци за измама. Поведението на най-закоравелия лъжец може да го издаде. За да преценим кога една лъжа вероятно ще успее и кога не, за да разберем по какво да я познаем и кога няма смисъл даже да си правим труда, трябваше да вникнем по-дълбоко в различията между отделните лъжи, лъжци и изобли-чители.
И в примера с Хитлер, и в примера с Мери имаме лъжи с възможни пагубни последствия, в които залогът е висок - на карта е поставен човешки живот. И двамата крият истинските си бъдещи планове и имитират чувства, които всъщност не изпитват. Но разликите между техните лъжи са огромни. Хитлер е пример за човек, когото аз описвам като роден актьор. Освен вродения талант той има и много по-го-лям опит в измамите от Мери.
Хитлер също има голямото предимство да адресира лъжата си към доброволна жертва. Чембърлейн желае да бъде заблуден, той страшно иска да повярва, че Хитлер няма намерения да води война, стига границите на Чехословакия да се преначертаят. Ако допусне мисълта, че канцлерът го лъже, ще трябва да признае, че омиротворителната му политика се е провалила и е отслабила позицията на Великобритания.
Политологът Робърта Уолстетър прави същия извод в анализа си на използването на измами при надпреварата във въоръжаването. Ето какво казва тя относно нарушенията от страна на Германия на Англо-германското военноморско съглашение от 1936 година: ,,...и измамникът, и измаменият имат интерес заблудата да продължи. И двете страни имат нужда да поддържат илюзията, че съглашението не е нарушено. Страхът на Великобритания от надпревара във въоръжаването, който Хитлер така умело манипулира, довежда до Военноморското съглашение, в което британците (без да се консултират с Италия и Франция) мълчаливо ревизират Версайския договор. Страхът на Лондон от надпревара във въоръжаването му пречи да разпознае и признае нарушенията на новия договор.“
При много измами жертвата си затваря очите за грешките на лъжеца и тълкува двусмисленото му поведение по най-благоприятния начин. Тя участва заговорнически в поддържането на лъжата, за да избегне неприятните последствия от тъжната истина. Игнорирайки признаците за любовните афери на жена си, съпругът отлага унижението от етикета „рогоносец“ и евентуалния развод. Дори ако дълбоко в себе си е убеден, че му изневерява, той съдейства лъжите й да останат неразкрити, за да избегне потвърждението на факта. Докато по въпроса се мълчи, ще му остане поне малката надежда, че може да е сбъркал и тя все пак не му изневерява.
Не всяка жертва е склонна да сътрудничи по този начин. Понякога тя нищо не печели от игнорирането или поддържането на лъжата. В някои случаи изоб-личителят печели само от разкриването на лъжеца, без да губи нищо от това. Както кредитният, така и полицейският инспектор губят само ако се оставят да ги подведат. И двамата ще са свършили работата си добре само ако успеят да различат искрения от лъжеца.
Често пъти жертвата и губи, и печели от разкриването на лъжата, само че в различна степен. Лекарят на Мери има известна полза от това да й повярва - ако наистина е излекувана, както тя твърди, би могъл да обере заслугите за ефикасното лечение. Но ако я разобличи в лъжа, за него загубата не е голяма. За разлика от Чембърлейн кариерата му не е поставена на карта, не се е обвързал публично с позиция, която е губеща, ако се окаже, че го лъжат. Той би загубил много повече, ако повярва на лъжата на Мери, отколкото ако я разобличи. Докато през 1938 година за Чембърлейн е вече твърде късно да разобличава Хитлер. Ако твърденията на фюрера, че няма военни намерения, са лъжливи, ако е агресор, който няма как да бъде „омиротворен“, кариерата на Чембърлейн приключва и започва войната, която той толкова се мъчи да предотврати.