Една вечер излязох на разходка с д-р Фринк. До-като обсъждахме някои от делата на Нюйоркското психоаналитично общество, срещнахме един наш колега, д-р R, когото не бях виждал от години и за чий-то личен живот не знаех нищо. Зарадвахме се, че се виждаме отново и той прие поканата ми да се отбием в едно кафене, където прекарахме два часа в оживен разговор. Той изглежда знаеше някои подробности за мен, защото след обикновените любезности попита как е малкото ми дете, каза ми, че от време на време чува вести за мен от един общ приятел и че се интересува от работата ми, откакто е прочел за нея в медицинските издания. На въпроса ми дали е женен той отговори отрицателно и добави: „Защо да се жени човек като мен?“
На излизане от кафенето той неочаквано ми каза: „Мога ли да ви попитам как бихте постъпили в случай като този: една моя позната медицинска сестра беше обвиняема в бракоразводно дело. Съпругата подала обвинение срещу съпруга си, че й изневерява с въпросната медицинска сестра, и той спечели делото.“ Прекъснах го и казах: „Искате да кажете, тя спечели делото.“ Той веднага се поправи: „Да, разбира се, тя спечели делото.“ И продължи да ми разказва как сестрата била толкова афектирана от делото и от скандала, че започнала да пие, изпадала в нервни кризи и т. н. Искаше съвет от мен как да я лекува.
Веднага щом поправих грешката му, го помолих да я обясни, но получих стандартния отговор: нима нямал право да направи случайна грешка. Било случайност, нищо не се криело зад това и т. н. Отвърнах му, че зад всяка грешка на езика непременно има някаква причина и че съм склонен да си мисля, че самият той е героят на разказаната история. Тогава грешката ще може да се обясни с несбъднатото му желание да бе спечелил той, за да не плаща издръжка (по нашето бракоразводно законодателство) и да може да се ожени повторно в щата Ню Йорк. Той бурно отричаше моята хипотеза, но прекалената му емоционална реакция, в която демонстрираше силна възбуда, последвана от смях, само затвърди подозренията ми. На призива ми да каже истината в интерес на науката той отвърна: „Повярвайте ми, никога не съм бил женен; психоаналитичната ви интерпретация е погрешна.“ И след това добави, че човек, който обръща внимание на всяка дреболия, определено е опасен. След това изведнъж си спомни, че има друга среща, и си тръгна.
И двамата с д-р Фринк бяхме убедени, че интерпретацията ми на „случайната“ му грешка е правилна, и аз реших да направя допълнителни проучвания, за да я докажа. Няколко дни по-късно посетих един съсед, стар приятел на д-р R, който потвърди теорията ми до последната подробност. Бракоразводният процес се бе провел няколко седмици ио-рано, като медицинската сестра също е била обвиняема.
Фройд твърди, че необходимото условие за поява на грешка на езика е потиснатото намерение на говорещия да съобщи нещо. Фройд се интересува повече от случаи, в които говорещият не съзнава това потискане, но то може да е предумишлено, ако говорещият лъже. След като грешката се случи, той може да я осъзнае или не.
Изобличителят трябва да внимава да не се увлича и да не приема, че всяка грешка на езика е доказателство за лъжа. Контекстът, в която тя се случва, ще му помогне да реши. Изобличителят трябва също да избягва неправилния извод, че определен субект е искрен, защото не прави грешки на езика. При пове-чето лъжи такива липсват. Фройд не обяснява защо някои хора ги допускат, а други - не. Едно удобно обяснение е, че те са характерни за случаи, в които лъжецът иска да го хванат заради тежко чувство на вина. Д-р Р. със сигурност се е чувствал виновен, че лъже уважавания си колега. Но засега няма проучвания, нито дори формулирани предположения, които биха обяснили защо само някои лъжи се издават от грешки на езика.
Тирадите са трети начин, по който лъжците се издава с думи. Тирадата е различна от грешката на езика. При нея имаме не само дума-две. Информацията не се „изплъзва“, а направо се излива. Лъжецът се увлича под въздействието на чувства и твърде късно осъзнава последствията от разкритията, които прави. В състояние на спокойствие той не би разкрил компрометиращата информация, но е завладян от непреодолима емоция - гняв, ужас, потрес, скръб - и под натиска й информацията изтича.
Том Брокоу, известният водещ на предаването „Today's Show“ на телевизия Ен Би Си, описва четвърти източник на сигнали за измамно поведение. „Повечето знаци за лъжа, които получавам, не са физически, а вербални. Не ги търся по лицето на човека. Това, за което следя, са уклончивите отговори, извъртанията, избягването на въпроса.“ Някои проучвания подкрепят интуитивните изводи на Брокоу.