Те стигат до извода, че когато лъжат, някои хора говорят със заобикалки, избягват директните отговори и дават повече информация, отколкото се иска. Други проучвания обаче показват точно обратното - че по-вечето лъжци са достатъчно умни, за да не допуснат уклончиви и недиректни отговори.
Трудно е да се реши въпросът с това и други противоречия в публикуваните изследвания в областта на измамата, тъй като самите експерименти не са особено надеждни. Участниците в тях са почти винаги студенти, които лъжат за маловажни неща и затова залогът не е висок. Повечето от експериментите показват недостатъчно внимание към типа лъжа, която ще изследват. Обикновено лъжата се подбира на базата на това дали изследването й ще се организира лесно в лабораторни условия. Например от студентите се иска убедително да защитят позиция по смъртното наказание или абортите, противоположна на собственото им становище по въпроса. Или им се показва снимка на човек, когото харесват или не, а после им се поставя задачата да се престорят, че са на обратното мнение. Тези експерименти най-често не вземат под внимание взаимоотношенията между лъжеца и мишената и как тези отношения влияят върху мотивацията на лъжеца и усилията му да успее. Обикновено лъжецът и мишената не се познават отпреди и едва ли ще се срещнат пак, а понякога дори „мишената“ е просто някаква машина, на която участникът говори.
Но да се върнем на Том Брокоу. Той би пропуснал лъжците, които не говорят уклончиво и със заобикалки. По-лошото е, че рискува да заклейми като лъжец човек, който е честен, но уклончивото изразя-
ване е типично за речта му. Някои винаги говорят по този начин. При тях това не е белег за лъжа, а просто особеност. Всяко поведение, което в много случаи е признак за измама, е за някои хора обичайна част от тяхното държание. Вероятността такива хора да бъдат неправилно преценени като лъжци наричам риска на Брокоу. Изобличителите са изложени на този риск, когато не познават добре заподозрения и не са наясно с особеностите на неговото типично поведение. В шеста глава ще разгледам начини да се избегне рискът на Брокоу.
Досега проучванията не са открили други вербални източници на знаци за измама. Съмнявам се, че ще открият. Както вече споменах, за измамника е лесно да прикрие или да изопачи истината с помощта на думите. Въпреки това се случват грешки -грешки поради небрежност, грешки на езика, тиради и уклончиво изразяване.
Гласът
Гласът включва всичко свързано с речта освен самите думи. Най-честият вокален индикатор за измама са паузите. Те може да са твърде чести или твърде дълги. Колебливото начало, особено ако колебанието възниква при отговора на въпрос, възбужда подозрение, както и кратките паузи в речта, ако са твърде чести. Друг индикатор за измама може да са речевите грешки. Те включват нечленоразделни думи като „а-а“ и „ъ-ъ“, повторения като „Аз, аз, аз всъщност...“ и накъсани думи като „Аз най— наистина го харесах.“
Тези вокални знаци за измама - речеви грешки и паузи - се получават по две свързани причини. Лъжецът може да не е подготвил репликите си предварително. Ако не е очаквал да се наложи да излъже или ако не е очаквал определен въпрос, той може да се запъне или да допусне речеви грешки. Но това се случва и когато лъжливият сценарий е добре подготвен. От притеснение и страх от разобличаване лъжецът започва да заеква или забравя нещо от измислената роля. Страхът действа още по-силно на зле подготвения лъжец и умножава грешките му. Чувайки лошото си изпълнение, страхът му се увеличава, при което речта му става още по-накъсана.
Измамата може да проличи и в тона на гласа. Според нас той може да разкрие коя точно е емоцията, която се изпитва, макар че учените, изучаващи гласа, не са напълно убедени в това. Засега те могат да диференцират приятните от неприятните емоции по тона на гласа, но все още не са установили дали гласът звучи различно при различните отрицателни емоции: гняв, страх, печал, отвращение и презрение. Вярвам, че след време такива различия ще бъдат открити, а засега ще се огранича с това, което изглежда сигурно.
Най-добре документираният вокален знак за емоция е височината на тона. В 70 % от изследваните тя се повишава, когато субектът е разстроен. Това важи най-вече, когато изпитваната отрицателна емоция е гняв или страх. Има данни, че при скръб или тъга височината спада, но това не е сигурно. Също стои открит въпросът дали височината се променя при вълнение, печал, отвращение или презрение. Има и два други знака, които все още не са доказани категорично, но изглеждат обещаващи: забавена реч при тъга и по-силна, забързана реч при гняв или страх. Възможни са също интересни открития при изследване на други характеристики на гласа - например тембър, енергиен спектър в различните честотни диапазони и промени, свързани с дишането.