Не е лесно да се скрият промените в гласа в резултат от емоции. Ако естеството на лъжата е именно прикриване на изпитвана емоция, вероятността за изтичане на информация е голяма. Ако целта е да се скрие страх или гняв, вероятно е тонът да се повиши, а речта да стане позабързана и на по-висок тон. Точно обратните промени може да означават, че лъжецът се опитва да прикрие тъга.
Тонът може да издаде и лъжи, чиято цел не е прикриване на чувства, но такива са се породили в процеса на лъжата. Страхът от разобличаване води до типични промени в гласа. Възможно е да се установи, че чувството на вина от лъжата влияе на гласа по същия начин като тъгата, но засега това е само догадка. Не е ясно дали удоволствието от лъжата може да бъде изолирано и измерено в гласа. Предполагам, че всяко емоционално състояние на възбуда има свой вокален образ, но това предстои да се установи.
Нашият експеримент със студентките от медицинския колеж бе един от първите, които документираха промяна на височината на тона при измама. Според нас причината е чувството на страх. Студентите се страхуваха по две причини. Бяхме направили всичко възможно да увеличим залога дотолкова, че да поражда силен страх от разобличаване. Освен това кървавите медицински сцени пораждаха емпатичен страх у някои от медицинските сестри. Ако бяхме намалили който и да е от тези източници на страх, резултатите ни щяха да са различни. Да речем, че субектите ни бяха хора от друга професионална сфера, за които това бе просто един експеримент, от който нищо не зависи. За тях залогът нямаше да е достатъчно висок, за да изпитат страх от разобличаване, който да се отрази в промяна на височината на гласа. Или да речем, кадрите показваха умиращо дете - тогава нямаше да предизвикат страх, а по-скоро тъга. Страхът от разобличаване щеше да действа към повишаване на тона, докато тъгата щеше да действа в обратната посока и двете реакции щяха взаимно да се анулират.
По-високият тон на гласа не е признак за измама. Той е признак за изпитван страх или гняв, а може би и възбуда. Тези емоции издадоха бъдещите медицински сестри от нашия експеримент, че в действителност не чувстват приятно задоволство от красиви кадри е цветя. Съществува опасност вокалните знаци за налична емоция да се интерпретират като доказателство за измама. Но при искрения човек също може да се наблюдава повишаване на тона, той също може да изпитва страх - страх от недоверие. Проблемът за изобличителя е в това, че не само у лъжците, но и у невинните понякога се възбуждат емоции, което може да обърка интерпретацията му. Ще нарека този проблем „грешката на Отело“ и в шеста глава ще го обсъдя по-подробно, като посоча някои начини, по които може да се предотврати. За съжаление това е доста трудно. При интерпретацията си на промените в гласа изобличителят е изложен също на „риска на Брокоу“ (индивидуални различия в емоционалното поведение), за който вече споменах.
Така както височината на тона невинаги говори за лъжа, така и липсата на такъв вокален признак не доказва непременно искреност. Преценката за (не) истинността на показанията на Джон Дийн пред Се-натската комисия по време на изслушванията за аферата „Уотъргейт“ зависи до голяма степен от това как ще бъде изтълкуван равният му, напълно безстрастен глас. Джон Дийн, съветник на президента Никсън, дава показания дванайсет месеца след проникването с взлом в щабквартирата на Демократическата партия в комплекса „Уотъргейт“. Месец преди това Ник-сън е признал, че помощниците му са се опитали да потулят фактите около проникването, но отрича да е знаел лично за това.
По думите на федералния съдия Джон Сирика: „Дребните риби бяха притиснати до стената предимно от показанията си един за друг. Оставаше да се определи реалната вина или невинност на хората на върха. Показанията на Дийн щяха да са от ключово значение за отговора на този въпрос.... Дийн твър
деше [свидетелствайки пред Сената], че е казал на Никсън, че ще са нужни един милион долара, за да се купи мълчанието на обвиняемите взломаджии [в офисите „Уотъргейт“], и Никсън отговорил, че парите могат да бъдат намерени. Не е отказал, не е бил шокиран, нито дори скандализиран. Това беше най-сензационното обвинение на Дийн. Той всъщност заявяваше, че самият Никсън е одобрил подкупването на обвиняемите.“