Аз гледах през еднопосочно огледало и записвах с камера движенията на телата на колегите си. Още при първото интервю видях нещо невероятно. След третата нападка студентката показа на професора среден пръст! Тя задържа ръката си в тази поза цяла една минута. Не изглеждаше ядосана, а професорът сякаш не забелязваше нищо. Когато интервюто свърши, се втурнах в стаята при тях. И двамата решиха, че си въобразявам. Студентката призна, че е чувствала гняв, но отричаше да го е изразила с нещо. Професорът се съгласи с нея, че вероятно си измислям, защото според него не би пропуснал неприличен жест. Когато филмът бе готов, доказателството беше очевидно. Този неприличен жест не изразяваше неосъзнато чувство. Студентката съзнаваше, че е вбесена, но изразът на чувството й беше несъзнателен. Тя не знаеше, че показва среден пръст. Емоцията, която нарочно се мъчеше да скрие, бе избила на повърхността.
След петнайсет години наблюдавах същия тип невербално изтичане на информация в експеримента с бъдещите медицински сестри, които трябваше да скрият истинската си реакция на кървавите кадри е
изгаряния и ампутации. Този път „изтеклият“ жест не беше среден пръст, а повдигане на рамене. Една след друга медицинските сестри издаваха лъжата си чрез леко свиване на рамене при въпроса на интервюиращия: „Искаш ли да гледаш още?“ или „Би ли показала този филм на малко дете?“
Свиването на рамене и показването на среден пръст са два примера за действия, които специалистите разграничават от останалите под названието емблеми. Емблематичните жестове имат точно определено значение, известно на всички представители на съответната култура. Всеки знае, че средният пръст означава „Е..........!“ или „Да ти го на--------а
свиването на рамене означава „Е1е знам“, „Безпомощен съм“ или „Какво значение има?“. Повечето от другите жестове нямат толкова ясна дефиниция и значението им е неясно. Непридружени от думи, повечето жестове нямат строго определен смисъл. С емблемите обаче не е така - те могат да се използват вместо думи. В днешно време в САЩ се използват около 60 емблеми. (Емблемите и техните значения са различни за различните страни, а често и за различните региони на една страна.) Примери на добре известни емблеми са кимването с глава за „Да!“, поклащането на глава за „Не!“, махването с ръка за „Ела насам!“, махането с ръка за „Здравей!“ или „Довиждане!“, събиране на пръстите за „Срамота!“, ръка на ухото за „Не чух? По-силно!“, палецът нагоре при пътуване на автостоп и т. н.
Емблемите почти винаги се изпълняват умишлено. Човекът знае какво движение извършва. Той съзнателно избира да направи с него съобщение. Но има изключения. Така както от устата се изплъзват грешки на езика, понякога се изплъзват и жестове. Чрез тях изтича информация за нещо, което човекът иска да прикрие.
Два са белезите, че един емблематичен жест не е съзнателно направено съобщение, а неволно изплъзнала се информация. Единият е, че се наблюдава само фрагмент от жеста, а не целият комплекс. Цялостният жест „свиване на рамене“ например включва повдигане и на двете рамене, обръщане на дланите нагоре, повдигане на веждите, спускане на горните клепачи, спускане на ъглите на устата под формата на подкова и понякога накланяне на главата настрани. Могат да се срещнат различни комбинации от гореизброените движения. Когато емблемата е неволен „теч“, тя включва само един от тези елементи, а дори и той може да е непълен. Може да се види повдигане само на едното рамо - и то едва-едва, или съвсем леко обръщане на дланите нагоре. Цялостният жест със средния пръст включва не само определена подредба на пръстите, но и движение на ръката напред и нагоре, често повторено няколко пъти. Когато обаче жестът не е изпълнен съзнателно, а е неволен израз на потиснат гняв, както при моята състудентка, елементът с движението напред може да отсъства.
Другият белег, че емблемата е теч, а не съзнателно движение, е, че се изпълнява извън централната презентативна зона. Повечето емблематични жестове се изпълняват точно пред човека - между кръста и врата. В рамките на това пространство тя със сигурност ще бъде забелязана. Несъзнателната емблема никога не се изпълнява толкова централно. В интервюто, в което стресираната студентка направи жеста със средния пръст, ръката й не се повдигна пред очите на професора, а остана да лежи върху коляното й, извън презентативната зона. В другия експеримент бъдещите медицински сестри издаваха своята безпомощност и неспособност да скрият истинските си чувства чрез леко завъртане на дланите, докато ръцете им оставаха в скута. Ако емблемата не е фрагментирана и отдалечена визуално, лъжецът би я забелязал и цензурирал. Разбира се, същите тези характеристики на неволните емблеми - фрагменти-раност и отдалеченост от централната презентативна зона - ги правят по-трудно забележими и за другите. Може да се случи лъжецът да ги изпълнява многократно, без нито той, нито жертвата да забележи.