Няма гаранция, че лъжецът ще направи такъв емблематичен жест. Няма сигурни и безотказни знаци за измама. Засега проучванията са твърде малко, за да може да се прецени относителната честота на неволните жестове-емблеми при лъжа. В експеримента с професора двама от петимата студенти показаха такива, докато в другия експеримент това направиха малко над половината от бъдещите медици. Не знам защо при някои хора това се получава, а при други - не. За съжаление никой от другите изследователи на измамата не се опита да повтори нашите експерименти в областта на неволните емблематични жестове, за да провери дали няма да получи сходни резултати. След две открития за двайсет и пет години аз оставам оптимист, че това ще стане.
Не може да се разчита, че лъжецът ще направи неволен емблематичен жест, но ако това се случи, е доста категоричен знак. Той определено свидетелства за нещо, което човекът не желае да разкрие. Интерпретацията му е по-малко уязвима на „риска на Брокоу“ и „грешката на Отело“. Има хора, които винаги говорят уклончиво, но малцина правят неволни емблематични жестове редовно. Речевите грешки може да са резултат на стрес от всякакъв произход, не само на лъжа. Емблематичният жест обаче не е толкова двусмислен, тъй като значението му е много специфично. Все едно човекът казва, без да иска „Мамка ти“ или „Бесен съм“, или „Не исках, извинявай“, което не е проблем да се интерпретира.
Какво е съобщението, което ще се изплъзне чрез неволната емблема, зависи от това какво крие лъжецът. Студентите в експеримента ми със злобния професор прикриваха гняв и възмущение, затова неволните движения бяха показване на среден пръст и на юмрук. Бъдещите медсестри не бяха гневни, но много от тях усещаха, че не успяват да прикрият добре чувствата си. При тях изтеклият емблематичен жест беше безпомощно повдигане на рамене. Всеки възрастен човек знае „речника“ на емблематичните жестове, използвани от членовете на неговото общество. Това, което остава да научи, е, че много от тях се изплъзват неволно. Ако изобличителите не са предупредени за такава възможност, тя ще им убегне. Ще пропуснат неволния емблематичен жест, защото, както казахме, е фрагментарен и извън централната презентативна зона.
Друг тип жестове, които могат да представляват сигнали за измама, са илюстраторите. Илюстраторите често се бъркат е емблемите, но е важно двата вида да се различават, тъй като при лъжа динамиката им е противоположна - броят на неволните емблеми се увеличава, докато на илюстраторите намалява.
Илюстраторите носят това име, защото с тях говорещият илюстрира речта си. Това става по много различни начини — може да подчертае някоя дума или фраза, да постави ударение подобно на писмената реч, да следва потока на речта, сякаш дирижира, да нарисува във въздуха картина или да придружи думите със съответното действие. Обикновено илюстраторите са жестове с ръце, макар че речта може да се подчертава и с движения на челото и горните клепачи, както и на горния торс, а и на цялото тяло.
Отношението към използване на илюстратори в речта се е променяло през последните няколко века. В определени периоди жестикулирането е смятано за белег на висока класа и аристократизъм, в други - за невъзпитано и дебелашко. Повечето от учебниците по риторика описват илюстраторите, необходими за ораторското изкуство.
Първото научно изследване на илюстраторите се прави не с цел детекция на лъжата, а за да се оспорят някои твърдения на нацистките социолози. Резултатите от него ще помогнат на изобличителите да избягват грешки, породени от неотчитането на националните различия при жестикулирането. През трийсетте години на миналия век се появяват много статии, които твърдят, че склонността към използване на илюстратори е вродена, че „нисшите раси“ като евреите и циганите ръкомахат много, с широки движения, докато обратно, „висшите“ арийци са по-пестеливи на жестове. Никъде в статиите не става дума за грандиозното жестикулиране на италианския съюзник на Германия! В отговор на това Дейвид Ефрон, аржентински евреин от Колумбийския университет, заедно с антрополога Франц Боас, изследват илюстриращите жестове на жителите на нюйоркския Долен Ийст Сайд. Те стигат до заключението, че имигрантите от Сицилия рисуват с жестове картини или изобразяват действия, докато евреите от Североизточна Европа предимно подчертават или трасират потока на мисълта. При децата на тези имигранти, родени в Ню Йорк и посещаващи интегрирани училища, не се откриват никакви различия - децата на сицилианските семейства използват илюстраторите по същия начин като децата на евреите от Североизточна Европа.