Както споменах по-рано, важно е да разграничим илюстраторите от емблемите, тъй като при лъжа динамиката им е противоположна: броят на неволно изпуснатите емблеми се увеличава, а на илюстраторите намалява. Най-съществената разлика между емблемите и илюстраторите е в конкретността на движението и посланието. При емблемите и двете са строго уточнени - не просто всякакво движение, а точно определен жест предава точно определено съобщение. Обратно, илюстраторите може да включват широко разнообразие от движения и да предават мъгляво, не напълно ясно съобщение. Да разгледаме например емблемата за „Окей“ с палец допрян до показалеца. Начинът да се изпълни е един-единствен. Ако палецът се премести към средния пръст или кутрето, знакът няма да е ясен. Посланието също е конкретно: „Окей“, „Добре!“, „Чудесно!“. (В някои южноевропейски страни тази емблема има съвсем различно, нецензурно значение. Емблемите не са универсални, смисълът им може да варира в различните култури.)
Илюстраторите нямат самостоятелно, независимо от думите значение. Ако съдите за разговора единствено по тях, без да чувате думите, няма да го разберете, докато с емблемите не е така. Друга раз-
лика е, че емблематичният жест може да замести дума и да се използва в случаи, когато хората мълчат или не могат да се чуят, докато илюстраторите по дефиниция се срещат само по време на говор или разговор и не могат да са техен заместител.
Потенциалният изобличител трябва да подхожда по-предпазливо към интерпретацията на илюстраторите отколкото на неволните емблеми. Както казах по-рано, „грешката на Отело“ и „рискът на Брокоу“ засягат илюстраторите, но не и емблемите. Ако изоб-личителят забележи спад в нивото на илюстриране, той трябва да обмисли всички възможни причини човек да подбира внимателно думите си, а не да прави прибързано заключение за лъжа. При неволните емблеми има по-малко двусмисленост - посланието обикновено е определено и лесно за интерпретиране. Не е необходимо изобличителят да познава заподозрения отпреди, за да го изтълкува. Значението на емблемата е автономно и е ясно само по себе си. Що се отнася до илюстраторите, хората се различават извънредно много в начина, по който ги използват. Следователно изобличителят трябва непременно да има база за сравнение, за да може да прецени. Тълкуванието на илюстраторите, както и на повечето други знаци за измама, изисква предварително познанство - много е трудно да се установи измама при първа среща със заподозрения. Неволните емблеми предлагат една от малкото възможности за това.
Ще се спрем и на друг тип телесни движения - т. нар. манипулатори2, защото е важно да предупредим относно риска да бъдат изтълкувани като знаци за
измама. Данните ни сочат, че изобличителите често определят искрени хора за лъжци, когато забележат честа употреба на този тип движения. Те могат да означават, че човекът е разстроен, но невинаги е така. Противно на разпространеното мнение увеличеното ниво на манипулаторна дейност не е надежден знак за измама.
„Манипулатори“ наричаме всички онези движения, при които част на тялото глади, масажира, търка, стиска, щипе, чопли, чеше или по друг начин манипулира друга част на тялото. Някои от манипулаторите са много кратки, а други продължават с минути. Кратките изглеждат по-целенасочени - оправяне на косата, изваждане на нещо от ухото, почес-ване на част от тялото. Продължителните изглеждат без определена цел - усукване на кичур, търкане на длани, потропване с крак. Най-често се извършват с ръката, като типични реципиенти са другата ръка, косата, ушите, носът или чаталът. В други случаи се изпълняват с краката, както и с части от лицето - език зад бузата, леко захапване на устните и т. н. Може да са включени и помощни предмети - кибрит, молив, кламерче, цигара.
Макар повечето хора да са възпитани да не извършват тези интимни действия публично, те не са се отучили от тях, а само са спрели да забелязват, че ги правят. Не че човек въобще не ги съзнава - ако усети, че го наблюдават, той бързо прекратява, ограничава или замаскира манипулаторното си действие, като често прикрива някой мимолетен жест с помощта на по-широк. Но и тези маневри не се правят напълно съзнателно. Манипулаторите са на ръба между съзнателното и несъзнателното. Много хора не могат да се въздържат да ги извършват дори когато се стараят да се контролират - навикът е твърде силен.