Ние спазваме повече благоприличие като наблюдатели отколкото като извършители на манипулатори. Ако забележим някой да ги върши, отместваме очи, дори да разговаряме с него - даваме му необходимото уединение да приключи. Ако той прави едно от тези безсмислени неща като усукване на кичур, които продължават безкрайно, ние, разбира се, не можем да държим вечно погледа си настрани, но се стараем да не го съсредоточаваме върху самото действие. Тази любезна разсеяност се е превърнала в автоматизиран навик. Ако се загледа, наблюдателят ще наруши правилата на благоприличие, сякаш че извършва воайорство. Ако две коли спрат на знака „стоп“ и единият шофьор надникне в другата кола, невъзпитаният ще е той - не другият, който енергично си бърка в ухото.
И аз, и други изследователи на манипулаторите сме си поставяли въпроса защо определен човек предпочита един вид движение пред друго. Ако например предпочита да се чеше, вместо да потрива длани, това говори ли за нещо? Има ли някакво послание в това, че почесването става по ръката, по ухото или по носа? Част от отговора е в идиосинкразията, индивидуалната специфика на всеки. Човек си има любим манипулатор, който е негов отличителен белег. Един върти пръстена си, друг чопли кожичките около ноктите си, трети усуква мустака си. Никой досега не се е опитал да открие защо определен човек има точно този навик, а не друг, а някои изобщо нямат любим манипулатор. Имаме известни данни, че някои манипулатори свидетелстват за нещо по-конкретно от просто дискомфорт. Открихме предпочитание към чоплене у психиатрични пациенти, които потискат гневни чувства, докато за болните, страдащи от чувство за срам, беше характерно закриването на очите. Но тези данни не са категорични. Безспорен е единствено по-общият извод, че с нарастването на дискомфорта манипулаторите се засилват.
Това, че хората извършват импулсивни, безсмислени движения, когато са разтревожени или нервни, е всеобщо убеждение, подкрепено с доста експериментални данни. Почесванията по тялото и другите манипулаторни движения като стискане, чоплене, чистене на ноздри и други отвори и пр. зачестяват с нарастването на чувството на дискомфорт от всякакъв произход. Аз лично вярвам, че хората извършват подобни жестове и в момент на релаксация, когато са съвсем спокойни. Когато са сред близките си, се отпускат и не мислят за благоприличието и етикета. В различна степен те са склонни да се оригват, да се пипат и т.н. - отдават се на дейности, които в други случаи държат поне отчасти под контрол. Ако съм прав в това свое заключение, то следва, че манипулаторите са знак за дискомфорт само в официални ситуации, при общуването между хора, които не са добри познати.
И така, манипулаторите не представляват надежден знак за измама, защото може да означават две противоположни състояния - дискомфорт и релаксация. Освен това лъжците знаят , че трябва да потискат манипулаторните си жестове и доста често успяват. Не че имат някакви психологични знания - просто всички вярват, че такива жестове издават дискомфорт и нервно напрежение, станало е част от общия фолклор. Класическият образ на лъжеца е човек, който неспокойно шава. На въпроса в нашата анкета как биха разпознали, че човекът срещу тях ги лъже, повечето респонденти избраха отговора: по шавливите движения и играещите очи. Но знаци, които са всеизвестни и са свързани с поведение, което лесно може да се сдържи, не са особено надеждни при разобличаването на лъжата, особено когато залогът е висок.
В нашия експеримент с бъдещите медицински сестри не открихме повишено ниво на манипула-торните движения при лъжа, докато други проучвания съобщават за такова. Мисля, че това противоречие се дължи на разликата в залога. Когато залогът е висок, манипулаторите се появяват с прекъсвания, защото действат две противоположи сили. От една страна, лъжецът следи и контролира тези свои движения, защото знае, че са всеизвестен признак за измама, но, от друга страна, силният страх от разобличаване увеличава дискомфорта, който го тласка именно към тях. Така манипулаторите се засилват, биват забелязани и овладени, изчезват за известно време, пак се появяват и отново биват забелязани и овладени.
Понеже в нашия експеримент залогът бе висок, бъдещите медицински сестри полагаха големи усилия да контролират манипулаторните си действия. За разлика от това експериментите на нашите колеги, които констатират, че манипулаторите се засливат при лъжа, не са с особено висок залог. Поради странността на ситуацията (да лъжеш в експеримент) е възможно да е съществувало ниво на дискомфорт, което да е увеличило манипулаторите. Но поради липсата на важни придобивки и загуби при успех или провал на лъжата субектите в техните експерименти нямат мотивация да направят продължително усилие да потиснат манипулаторните си действия. Това е моето обяснение за получените противоречиви резултати. Ако е неправилно (този вид обяснения трябва винаги да се разглеждат като некатегорични, докато не бъдат потвърдени от следващи проучвания), самата противоречивост на резултатите е достатъчна причина изобличителят да подхожда към интерпретацията на манипулаторите крайно предпазливо.