Проучванията ни сочат, че използването на манипулатори обикновено кара хората да смятат, че човекът срещу тях ги лъже. Наблюдателите в нашия експеримент определяха като лъжци всички, които демонстрираха много такива движения, въпреки че някои от тях казваха истината. Важно е да се осъзнае вероятността от такава грешка. Нека преговорим пак причините, поради които манипулаторите са ненадежден знак за измама.
Хората се различават извънредно много по броя и вида манипулатори, които използват. Проблемът с индивидуалните различия (риск на Брокоу) може да се избегне, ако изобличителят познава заподозрения отпреди и има база за сравнение.
Грешката на Отело също е възможна при интерпретацията на манипулаторите като знаци за измама, тъй като те се увеличават при дискомфорт от всякакъв произход. Същото е валидно и за другите знаци за имама, но при манипулаторите проблемът се изостря особено от факта, че те може да сочат не само дискомфорт, но понякога - сред близки хора - комфорт и релаксация.
Поради всеобщото схващане, че манипулаторите са белег за лъжа, мотивираният лъжец ще се опита да ги потисне. За разлика от израженията на лицето, които лъжците също се стараят да контролират, манипулаторите се поддават лесно на контрол. Ако залогът е висок, лъжецът ще успее да се въздържи и да не ги извършва поне през част от времето.
Един друг елемент от тялото - Стойката - също е изследвана от мнозина учени като потенциален източник на информация и сигнали за измамно поведение, но не са открити експериментални данни. Хората знаят каква стойка е уместна в определена обстановка. Позата, препоръчителна за официално интервю, е неподходяща за разговор с приятел. По всичко личи, че лъжците умеят да контролират Стойката си и я управляват успешно. Нито аз, нито другите изследователи на измамата открихме разлики в Стойката на някого, когато лъже и когато казва истината. Възможно е, разбира се, да не сме измерили аспект, който се променя. Една възможна посока за изследване е тенденцията за накланяне напред при заинтересованост и гняв и отдръпване назад при страх и отвращение. Мотивираният лъжец обаче най-вероятно ще успее да потисне повечето забележими сигнали за такива емоции, издавани от Стойката.
Сигнали от
вегетативната нервна система
Дотук обсъдихме действия на опорно-двигателната система. Вегетативната (автономната) нервна система (ВНС) също предизвиква забележими промени при емоционална възбуда - в начина на дишане, в честотата на преглъщане и в нивото на потене. (Промените във ВНС, отразяващи се на лицето, като изчервяване, пребледняване и рзаширяване на зениците, ще бъдат дискутирани в следващата глава.) Тези промени стават неволево, непроизволно и изключително трудно могат да бъдат потиснати, което ги прави много надеждни знаци за измама.
Полиграфът (детектор на лъжата) измерва именно тези промени във ВНС, но много от тях са видими и без специална апаратура. Ако лъжецът чувства страх, гняв, възбуда, печал, вина или срам, вероятно ще се наблюдава учестено дишане, повдигащ се гръден кош, често преглъщане, изпотяване или ще се долови миризма на пот.
Психолозите спорят от десетилетия дали за всяка емоция съществува специфичен набор от промени във ВНС. Повечето психолози мислят, че не е така. Според тях човек диша по-бързо, поти се и преглъща често при която и да е емоция - промените във ВНС маркират само силата й, не вида й. Това гледище се разминава е жизнения опит на повечето хора. Те имат едни телесни усещания, когато се страхуват, и други, когато се гневят. Мнозина психолози обясняват това с твърдението, че става дума за един и същи набор от промени, които хората интерпретират различно при различните емоции, например страх и гняв. Според тях самата дейност на ВНС при тези две емоции е една и съща.