Последните ми изследвания, започнати малко преди завършването на тази книга, оспорват тази теза. Според мен промените във ВНС не са еднакви, а са специфични при отделните емоции. Ако съм прав, това може да се окаже много важно за детекцията на лъжата. То би значело, че изобличителят ще може да разбере - или с полиграфа, или даже с очите и слуха си - не само дали заподозреният изпитва някаква емоция, но и коя именно е тя: страхува ли се или е ядосан, дали е отвратен или натъжен. В следващата глава ще видим, че тази информация е достъпна също чрез лицето, но мимиките могат да се контролират и да се цензурират много по-лесно отколкото активността на ВНС.
Досега сме публикували само едно проучване (виж следващите страници) и някои видни психолози не са съгласни с нашите резултати. Те смятат изводите ни за доста спорни, но доказателствата ни са силни и вярвам, че след време ще бъдат приети от научната общност.
Две са основните пречки за намиране на убедителни доказателства за това, че различните емоции имат различна ВНС дейност, и смятам, че съм ги преодолял. Единият проблем е как да се намери чист образец на емоция. За да сравни промените във ВНС при страх с тези при гняв, изследователят трябва да е сигурен, че субектът в експеримента му изпитва именно това чувство. Тъй като измерването на промените във ВНС изисква сложна апаратура, субектът трябва да даде проби от съответните чувства в лаборатория. Проблемът е как да се изтръгнат тези чувства в стерилна, неестествена среда. Как да накараш някого да се страхува или да се гневи, но не и двете заедно? Последното - да не предизвикаш едновременно и страх, и гняв - е много важно, за да не се получи т. нар. емоционален бленд. Само ако емоциите са отделени, тоест само ако образците са чисти, би могло да се определи дали дейността на ВНС се различава при различните емоции. Дори промените във ВНС да са различни, резултатите биха изглеждали еднакви, ако пробите от гняв винаги съдържат малко страх, а пробите от страх винаги съдържат малко гняв. Не е никак лесно да се избегне получаване на бленд - нито в лаборатория, нито в реалния живот. Блендовете са по-разпространени от чистите емоции.
Най-използваната техника за извличане на образец от емоция е субектът да бъде помолен да си представи нещо страшно. Той например си представя, че е нападнат на улицата от крадец. Но дали освен страха не изпитва и известен гняв към крадеца или гняв към себе си, че се е поддал на чувството на страх или че е сглупил да се изложи на опасност? За да е чист експериментът, ученият трябва да е сигурен, че образецът ще е чист. Същият риск да се получи бленд вместо чиста проба съществува и при другите техники за възбуждане на емоции. Да речем, че изследователят прожектира на субекта страшен филм - например сцена от хоръра на Алфред Хичкок „Психо“, в която Тони Пъркинс неочаквано напада Джанет Лей с нож, докато тя е под душа. Субектът може да изпита яд към изследователя, че е провокирал у него страх, яд към себе си, че се е поддал, яд към Тони Пъркинс, че напада Джанет Лей, болка от страданието на Джанет Лей, изненада от развитието на действието и т. н. Не е лесно да се измисли начин за получаване на чисти образци от емоция. Повечето изследователи в областта на ВНС приемат - според мен погрешно, че винаги когато поискат нещо от субекта, той прави винаги и точно това и по този начин ги снабдява безпроблемно с чиста проба от желаната емоция. Те не вземат мерки, с които да гарантират, че образците им действително са чисти.
Вторият проблем възниква от необходимостта емоцията да бъде извлечена в лаборатория и е следствие на въздействието на апаратурата върху субектите. Още като видят всички тези апарати, хората започват да се притесняват какво ще им се случи. После притеснението им нараства още. За да се измери дейността на ВНС, по човека се закачат датчици, които да регистрират промените в дишането, сърцебиенето, температурата на кожата и потоотде-лянето. Опасани с всички тези жици, докато разни учени се взират във физиологичните им процеси, а камери записват видимите изменения, повечето хора изпитват силно притеснение. А притеснението е чувство и ако предизвика ВНС активност, замърсява образците от емоции. Ученият може да си мисли, че субектът му си припомня страшен епизод и изпитва страх, а в друг момент изпитва гняв, докато всъщност и в двата случая изпитва притеснение. Никой от другите изследователи не е взел мерки да намали притеснението, нито е направил необходимите проверки, за да се увери, че то не замърсява „чистите“ му образци.