С моите колеги елиминирахме притеснението, като подбрахме за субекти на експеримента си професионални актьори. Актьорите са свикнали да са във фокуса на нечие внимание и не чувстват неудобство, когато някой следи всяко тяхно движение. Идеята, че ще закачим по тях датчици и ще следим вътрешните им телесни процеси, не ги притесни, а по-скоро им харесва. С избора си на актьори раз-
решихме и първия проблем - получаване на чисти образци. Възползвахме се от дългогодишното им обучение по метода на Станиславски, което ги прави майстори в припомнянето и повторното преживяване на емоции. Този метод ги тренира да използват сензорната си и емоционална памет при пресъздаването на определена роля. И така актьорите - привързани към апаратите, с видеокамери, насочени към тях -бяха помолени да си припомнят и да преживеят отново с максимална сила най-яростния гняв, който са изпитали в живота си. После имаха същата задача с епизод на страх, печал, изненада, радост и отвращение. И други изследователи си бяха служили с този метод, но според нас ние имахме по-голям шанс за успех, защото използвахме тренирани професионалисти, които не изпитват притеснение. Освен това ние не просто приемахме за дадено, че субектите ни изпълняват точно това, което искаме от тях, а проверявахме чистотата на образците. След преживяването на всеки епизод молехме актьорите да оценят по скала колко силно са изпитали съответната емоция и дали не е била примесена с друга. Всички случаи, в които субектите докладваха, че са изпитали и друга емоция с почти еднаква интензивност с целевата, бяха изключени от изследването.
Привличането на актьори ни помогна да изпробваме и още един метод за извличане на чисти образци, който не беше използван дотогава. Бяхме открили този нов прийом за провокиране на чувства по случайност пет години преди това в хода на друго изследване. За да разберем механиката на лицевите изражения и точно кои мускули участват в тях, аз и колегите ми правехме систематично хиляди мимики, филмирахме ги и след това анализирахме комбинациите от мускулни движения. За наша изненада, до-като извършвахме мускулните движения, характерни за дадена емоция, започвахме да чувстваме и телесни промени, свързани е дейността на ВНС. Нямахме причини да очакваме, че волеви движения на определени фациални мускули ще произведат неволеви промени във ВНС, но това се случи многократно. Но все още не бяхме сигурни дали активността на ВНС варира при различен набор от мускулни движения. Инструктирахме актьорите точно кои фациални мускули да движат. За всяка от шестте основни емоции имаше отделен инструктаж. Пластичните, тренирани актьори изпълниха повечето от инструкциите ни с лекота, без да изпитват притеснение, че ги наблюдаваме, докато правят странни физиономии. Отново не се предоверихме, че са ни снабдили с чисти образци. Записахме изпълненията им на видео, правехме измервания и използвахме материала само ако възпроизвеждането на искания набор от движения беше точно.
Експериментът ни откри стабилни доказателства, че активността на вегетативната нервна система не е еднаква при всички емоции. Измененията в пулса, температурата на кожата и потоотделянето (бяхме се ограничили с тези показатели) не са едни и същи за всяка емоция. Например, когато актьорите правеха лицевите мускулни движения за гняв и за страх (припомням, инструкциите им бяха не да разиграват тези емоции, а само да правят специфичните за тях мускулни движения), и при двете пулсът им се ускоряваше. Температурата на кожата се променяше различно: при гняв се повишаваше, а при страх се понижаваше. Неотдавна повторихме експеримента с други субекти и получихме същите резултати.
Ако тези изводи се потвърдят от експерименти на други учени в други лаборатории, те могат да променят начина, по който изобличителят използва полиграфа. Вместо да регистрира просто някаква, каквато и да е емоция по промените във ВНС, операторът на полиграфа ще може да узнае точно коя е тя. Дори без полиграфски апарат, само с наблюдение, изобличителят би могъл да улови промени в дишането или в потоотделянето, които говорят за наличието на конкретна емоция. Двете главни грешки при детекция на лъжата - невярване на истината и вяра в лъжата - ще намалеят, ако ВНС активността, която трудно може да се потисне, разкрие точно коя е емоцията, която заподозреният чувства. Все още не сме установили дали емоциите могат да бъдат различавани само по доловими с окото и ухото признаци за ВНС активност, но вече имаме причина да се опитаме да разберем.
Как сигналите за конкретни емоции, идващи от лицето, тялото, гласа, думите или ВНС, могат да ни помогнат да различим искрения от лъжеца, какви са рисковете да направим грешка и как да ги избегнем -това ще бъде главна тема в шеста глава.