Точно тези правила, някои от които са различни в отделните култури, са причината за впечатлението на пътешественика, че израженията не са универсални. Аз открих, че лицевите реакции на японци, които гледат емоционално възбуждащ филм, не са по-различни от тези на американци, но при условие че японците са сами. Ако са заедно с техен висшестоящ, японците са много по-склонни от американците да следват правила, които повеляват да маскират всякакви гримаси на отрицателни емоции с любезна усмивка.
Освен този автоматизиран, действащ по силата на навика контрол над лицеизраженията, хората могат нарочно да направят съзнателния избор да цензурират изразяването на истинските си чувства или да симулират изражение на чувство, което не изпитват.
Лицата на мнозина успяват да излъжат. Почти всеки може да си спомни случай, когато е бил напълно подведен от нечие изражение. Но почти всеки е имал и обратния случай, когато по изражението на лицето е разбрал, че нечии думи са неверни. Коя съпружеска двойка няма да си спомни миг, в който единият партньор е видял на лицето на другия емоция (обикновено гняв или страх), която той не осъзнава и дори отрича? Много хора вярват, че разпознават фалшивите изражения, но нашите проучвания сочат, че повечето не могат.
В предишната глава описах експеримент, който констатира, че наблюдателите не успяват да познаят кога бъдещите медицински сестри лъжат и кога казват истината. Тези, които виждаха само израженията на лицата им, се справиха по-зле от нивото на случайната догадка (50 %) и оценяваха честността на студентките като най-висока тогава, когато те всъщност лъжеха. Наблюдателите се подвеждаха по фалшиви изражения и игнорираха онези, които издават истинските чувства. Когато хората лъжат, най-види-мите, най-забележими изражения, на които другите обръщат най-много внимание, са фалшивите. Тънките знаци, че те не изразяват искрени чувства, и намеците за прикрити чувства обикновено се изпускат.
Повечето научни разработки за лъжата не изследват лицевите изражения, а вместо това се фокусират върху по-лесно измерими поведения като жестовете-илюстратори и говорните грешки. Малкият брой учени, които са се занимавали с лицето, изследват само усмивката, и то прекалено елементарно. Те стигат до заключението, че хората се усмихват еднакво често и когато лъжат, и когато казват истината. Тези изследователи обаче не диференцират усмивките по вид. Не всички усмивки са еднакви. Нашият метод за изследване на лицето включва повече от петдесет различни вида усмивки. Установихме, че начинът, по който студентките от медицинския колеж се усмихват, когато казват истината и когато лъжат, е различен. Ще опиша тези резултати по-подробно в края на настоящата глава.
Именно поради огромното многообразие на лицевите изражения специалистите в областта на невербалната комуникация и лъжите избягват изследванията на лицето. Доскоро не съществуваше широкообхватен, обективен начин за измерване на лицевите изражения. Ние се заехме да разработим такъв метод, защото видеозаписите на бъдещите медицински сестри ни убедиха, че откриването на мимически знаци за измама изисква точни измервания. Работата ни отне близо десет години.
Съществуват хиляди различни изражения на лицето. Много от тях не са свързани с емоции. Някои, подобно на жестовете-илюстратори, са разговорни сигнали, които служат за емфаза или имат синтактични функции (например фациални въпросителни или удивителни знаци). Има и някои фациални емблеми: намигване е притваряне на единия клепач; повдигане на вежди е полузатворени клепачи и дръпнати надолу ъгли на устата (еквивалентно на жеста „свиване на рамене“); повдигане на едната вежда в израз на скептицизъм и много други. Има и фациални манипулатори, като например хапане, смучене или бърсане на устни, издуване на бузи и т. н. Отделна група представляват емоционалните гримаси, които могат да са искрени или фалшиви.
Всяко чувство може да се изрази не с едно, а е десетки, в някои случаи стотици изражения. За всяка емоция съществува цял род от изражения, видимо различни едно от друго. Това не бива да ни изненадва. Емоцията не е едно-единствено преживяване, а цяло семейство от сродни преживявания. Да разгледаме например членовете на семейство „гняв“. Гневът варира по:
- интензитет - от леко раздразнение до ярост;
- степен на овладяност - от тлеещ до експлозивен;
- период, за който се разгаря - от димящ до ско-рострелен;
- период, за който утихва - с рязък или постепенен край;