- температура - от студен до нажежен;
- истинност - от реален до престорения гняв на шеговит родител към чаровно, палаво дете. Членовете на семейство „гняв“ ще станат още
повече на брой, ако включим и „блендовете“, т. е. гняв, примесен с други чувства - гняв за удоволствие, гузен гняв, самодоволен гняв, презрителен гняв и т. н.
Никой засега не знае дали за всяко от тези различни преживявания от семейство „гняв“ има различни лицеви изражения. Моето убеждение е, че има, дори не само по едно. Имаме данни, че за една емоция съществуват повече изражения отколкото думи. Лицето излъчва тънки нотки и нюанси, за които езикът няма средства. От 1978 година ние работим върху огромния репертоар от лицеви изражения, опитвайки се да определим точно колко изражения има за всяка една емоция, кои от тях са синоними и кои
изразяват сродни, но различни вътрешни състояния. Част от това, което ще опиша за мимическите знаци за измама, е базирано на систематични измервания с помощта на новия ни метод, а друга част - на хиляди часове внимателни наблюдения. Изводите ми са само предварителни, защото никой друг учен досега не е направил опит да повтори нашите експерименти върху разликите между волевите и неволевите изражения.
Да започнем с най-интригуващия фациален източник на скрита информация - микроизражения-та. Те дават пълната картина на прикритата емоция, но толкова за кратко, че обикновено се пропускат. Микроизраженията преминават през лицето за по-малко от четвърт от секундата. Открихме ги преди почти двайсет години в първото си проучване върху знаците за измама. Разглеждахме филмираното интервю на психиатричната пациентка Мери, чийто случай описах в първа глава - жената, която прикриваше плана си да извърши самоубийство. На записания разговор с лекаря след неколкоседмичен болничен престой Мери казва, че вече не се чувства депресирана и моли за разрешение да прекара уикенда със семейството си у дома си. По-късно тя признава, че все още е отчаяно нещастна и че е лъгала за психичното си състояние с цел да се освободи от лекарски надзор и да се самоубие.
Мери демонстрира няколко фрагмента от жеста „свиване на рамене“ - неволно изплъзнати емблеми (вж. четвърта глава), както и спад в използването на жестове-илюстратори. Появи се и микроизражение: връщайки лентата отново и отново на забавен кадър, ние видяхме пълното изражение на тъга. То се задър-
Фигура 2
жа на лицето само за миг и бързо бе последвано от усмивка. Микроизраженията са пълни емоционални изражения, изписани на цялото лице, но компресирани във времето до частица от нормалната им продължителност - толкова краткотрайни, че обикновено не се забелязват. Фигура 2 показва изражението на тъга. Интерпретирането му е лесно, защото е замръзнало на страницата. Но ако мине пред очите ви само за една двайсет и пета от секундата, моментално последвано от друго, както става с микроизраженията, твърде вероятно е да пропуснете. Малко след като открихме микроизраженията, други изследователи публикуваха подобно откритие, обяснявайки, че тези микромимики са резултат от психологическо изтласкване (репресия) - потискане на подсъзнателни емоции, които за кратко са се проявили. За Мери емоциите определено не бяха подсъзнателни - тя съвсем ясно и до болка съзнаваше тъгата, която микроизра-жението й ни разкри.
Показахме откъса с микроизражението на Мери на няколко души и ги помолихме да оценят емоционалното й състояние. Необучените наблюдатели се подведоха - пропуснаха микроизражението и ре-шиха, че пациентката се чувства добре. Чак когато им пуснахме кадрите на забавен каданс, доловиха изражението й на тъга. Опитните клиницисти обаче нямаха нужда от забавените кадри. Те разчетоха посланието на микроизражението веднага, още при първата прожекция в реално време.
С около едночасова тренировка повечето хора се научават да забелязват такива мимолетни изражения. Поставихме обтуратор на прожекционния обектив, така че всеки слайд да се експонира за една петдесета част от секундата. Отначало хората твърдят, че при такава скорост не могат да видят изражението и никога няма да успеят. Те обаче много бързо се научават да го правят. Дори им става толкова лесно, че някои от тях си мислят, че сме забавили скоростта. След неколкостотин изражения всички успяват да разпознаят емоцията въпреки краткия зрителен контакт. Това умение може да се тренира и без помощта на обтуратор, като обучаемите прекарват фотоси пред очите си максимално бързо и се опитват да отгатнат каква емоция е показана на тях. След това разглеждат фотоса внимателно, за да потвърдят догадката си, и продължават с друг, докато преминат поне неколкостотин изображения.