Микроизраженията са интригуващи, защото са богати на информация за прикрити чувства, но са твърде рядко попадение. В експеримента с бъдещите медицински сестри не можахме да открием много от тях. Много по-разпространени бяха пресечените мимики. С появата на мимиката човекът изглежда осъзнава какво се изписва на лицето му и го прекъсва, като понякога го замаскира с друго - най-често с усмивка. В някои случаи това става толкова бързо, че е трудно да се долови потиснатата емоция. Дори тогава пресечената мимика е видим знак, че човекът крие чувства. Тя обикновено трае по-дълго от микро-изражението, но не е така пълна като него. Микроиз-ражението е компресирано във времето, но пълната картина е налице, докато пресечената мимика не се развива до пълния си образ, но продължава по-дълго от микроизражението и моментът на прекъсване е по-лесно забележим.
Интерпретацията и на микроизраженията, и на пресечените мимики е изложена на двата основни риска при детекция на лъжата. Спомнете си за „риска па Брокоу“ от предната глава, при който изобличите-лят не взема предвид индивидуалните различия. Не всеки, който прикрива чувства, ще направи микроиз-ражение или пресечена мимика, така че липсата им не е доказателсто за искреност. Хората успяват в различна степен да контролират израженията си, а тези, които наричам „родени“ или „естествени“ лъжци, се справят с това перфектно. Вторият риск, наречен от мен „грешката на Отело“, е да се пренебрегне важният факт, че Не само лъжците, но и искрените, заподозрени в лъжа, реагират емоционално. За да избегне „грешката на Отело“, изобличителят трябва винаги да има предвид, че дори някой да покаже микроиз-ражение или пресечена мимика, това не е достатъчно доказателство за лъжа. Почти всяка от емоциите, за които тези изражения говорят, може да се появи и у невинен. Невинният може да чувства страх от недоверие или вина заради нещо друго; може да е изненадан, гневен или отвратен от несправедливото обвинение; може да чувства задоволство от възможността да обори обвинителя си и т. н. Ако той поиска да потисне тези чувства, може да се появи микроиз-ражение или пресечена мимика. Начините за справяне е тези два проблема при интерпретацията ще обсъдим в следващата глава.
Не всички мускули, отговорни за лицевите изражения, се поддават еднакво лесно на контрол. Някои са по-меродавни от други като изразители на истината. Меродавните мускули не могат да се използват за фалшиви изражения - лъжецът няма достъп до тях. Също така той трудно може да задържи или прекъсне действието им, за да се опита да прикрие изпитвана емоция.
За да установим кои фациални мускули не се поддават лесно на контрол, помолихме група хора да движат умишлено някои от тях и да изписват на лицата си емоции. Открихме, че има мускули, които малцина могат да задвижват волево. Например само 10 % от изследваните успяваха съзнателно да смъкнат ъглите на устата си надолу, без да мърдат мускула на брадичката. Тези трудни за контролиране мускули обаче се задвижват от само себе си, когато човек действително изпитва емоцията, която изисква тяхното действие. Например същите хора, които не могат съзнателно да смъкнат ъглите на устата си надолу, правят същото това движение спонтанно, ко-гато изпитват тъга, мъка или скръб. Човек би могъл да се тренира да задвижва съзнателно тези трудни за контролиране мускули, но ще му отнеме стотици часове. Нормално той не знае как да им изпрати съобщение и да ги задвижи, за да ги включи в създаването на фалшиво изражение. А щом не може да впрегне даден мускул във фалшиво изражение, то логично е, че ще е също толкова трудно да му изпрати съобщение „стоп“, за да възпрепятства или да прекъсне действието му, породено от изпитвана емоция. Ако не можете да задвижите умишлено някой мускул, за да симулирате фалшиво изражение, няма да успеете също и да инхибирате движението му, за да прикриете част от истинската си емоция.
Има и други начини да се прикрие изпитваното чувство. То може да се замаскира, най-често е усмивка, но това няма да заличи следите от изпитваната емоция по челото и горните клепачи. Друг начин е да се напрегнат антагонистичните мускули - отговорните за обратното движение. Усмивката на удоволствие например би могла да се тушира, като устните се стиснат и мускулът на брадичката се изтласка нагоре. Често обаче използването на антагонистичните мускули може да стане индикатор за измама, тъй като съвместното им действие с другите, задвижени от истинската емоция, може да придаде на лицето неестествен, скован или притворен вид. Най-добрият начин да се прикрие една емоция е напълно да се инхибира действието на съответните мускули. Ако обаче в изразяването й са включени тези, които нарекох меродавни, това може да е трудно. Те се наблюдават най-вече по челото.