Фиг. ЗА показва движенията на меродавните мускули при тъга, печал, покруса, а вероятно също и вина. (Изражението е същото като на фигура 2, но на фигура 3 е по-лесно да се фокусираме върху челото, тъй като останалата част от лицето е безизраз-
Фигура ЗА Фигура ЗБ
Фигура ЗВ Фигура ЗГ
на.) Забележете, че вътрешните ъгли на веждите са повдигнати нагоре. Обикновено това придава триъгълна форма на горните клепачи и създава бръчки в средата на челото. По-малко от 15 % от нашите субекти успяха да извършат това движение волево. Тоест то не би се появило във фалшива демонстрация на тези чувства и обратно, би се появило, когато са изпитвани реално въпреки старанието да се прикрият.
Фигурите ни показват лицевите изражения в момент на максимална интензивност, за да постигнем по-го-ляма яснота, въпреки че нямаме възможност да ги покажем динамично, от появата им на лицето до изчезването им. При чувство на тъга с ниска интензивност картината ще бъде същата като на фиг. ЗА, само че по-слабо изразена. След като човек е запознат е прототипа на изражението, той ще долови и меките му форми, когато го наблюдава не статично, а в движение, както е в реалния живот.
Фигура ЗБ показва движението на меродавните мускули при страх, безпокойство, тревога и ужас. Забележете, че веждите са повдигнати и леко приближени. Изключително трудно е да се изпълни волево тази комбинация от действия - по-малко от 10 % от нашите субекти успяха да я възпроизведат. На фигурата може също да се види повдигнат горен и напрегнат долен клепач, които са типични признаци за страх. При прикриване на страх обаче тези действия може да липсват, тъй като те лесно се поддават на контрол. Но веждите вероятно ще останат в същия вид.
Фигура ЗВ показва веждите и клепачите при гняв, а фигура ЗГ - при изненада. При другите емоции няма характерни действия на тези части на лице-го. Движенията на веждите и на клепачите на фигури ЗВ и ЗГ не са меродавни. Всеки може да ги извърши. Следователно те могат да се появят при фалшиви изражения, както и да се прикрият безпроблемно. Включили сме ги, за да ги контрастираме е меродавните движения на фигури ЗА и ЗБ и за да покажем пълната картина на поведението на веждите и клепачите при емоции.
Действията на веждите, показани на фигури ЗВ и ЗГ - повдигане и смъкване - са най-честите ли-цеизражения. Те често се използват като разговорни сигнали за акцентиране или емфаза на речта. Повдигането на веждите се използва също като въпросителен или удивителен знак, както и като емблема на скептицизъм и съмнение. Дарвин нарича мускула, който дърпа веждите една към друга и надолу, „мускул на трудността“. И наистина това действие се извършва при затруднения от всякакъв характер - от повдигане на тежест до решаване на сложна математическа задача. То е характерно също при недоумение и съсредоточаване.
Друго меродавно лицево движение, показано на фигура 4, се наблюдава в областта на устата. Един от най-ясните признаци за гняв е стесняването на устните. Вижда се по-малка част от тях, но без да се засмукват или да се стискат. Повечето хора не могат да извършат това мускулно движение, а съм забелязал, ■
че то се появява често, когато някой се ядоса - преди даже да е осъзнал, че акумулира гняв. То обаче е едва забележимо и лесно за замаскиране е усмивка.
„Грешката на Отело“ - неотчитането, че искре-ният човек, заподозрян в лъжа, може да покаже същата емоционална реакция като лъжеца - често усложнява интерпретацията на меродавните фациални мускули. Невинният заподозрян може да се бои от несправедливо обвинение и в резултат върху лицето му да се изпишат знаците за страх от фигура ЗБ. Притеснен, че ако забележат този страх, хората ще го помислят за лъжец, той може да се опита да го прикрие. В този случай белезите на страха ще останат видими само в областта на веждите, където е трудно да се инхибират. Но един лъжец, който се старае да прикрие страха си от разобличаване, вероятно ще покаже същата картина. Шеста глава обяснява някои начини за справяне е този проблем.
„Рискът на Брокоу“ - неотчитането на индивидуални специфики, поради които лъжецът може да не покаже някой от признаците за лъжа, а искреният да покаже - също трябва да бъде избегнат при тълкуването на меродавните фациални мускули. Някои хора - психопатите и „естествените“ лъжци - имат изключителна способност да сдържат мимическите прояви на истинските си чувства. При тях дори меродавните мускули не са достатъчно надежден източник на информация. Много харизматични лидери са изключителни артисти. По разкази на очевидци папа Йоан Павел II се изявява именно като такъв по време на посещението си в Полша през 1983.