(Ние се отнасяме толкова укоризнено към лъжата, че изглежда нередно да използвам думата „лъжец“ за високоуважавана персона. Но както обясних във втора глава, аз не влагам отрицателна оценка в термина „лъжец“ и дори намирам някои лъжи за морално оправдани.)
Няколко години преди посещението на папата, след стачката в корабостроителницата в Гданск, Полша е обхваната от надежда, че комунистическите лидери ще допуснат известни политически свободи. Мнозина се опасяват, че ако Лех Валенса, лидерът на профсъюза „Солидарност“, прекали е натиска, в Полша ще нахлуят съветските войски, така както преди това в Унгария, Чехословакия и Източна Германия. Месеци наред съветските войски извършват „военни учения“ близо до границата е Полша. В крайна сметка либералното правителство, което толерира „Солидарност“, пада и властта се поема от полските военни, които се поддържат от Москва. Генерал Яру-зелски забранява профсъюзите, ограничава дейността на Лех Валенса и въвежда военно положение. След единайсет месеца военна диктатура папата - самият той поляк - пристига в Полша. Посещението му ще има важни последствия. Дали ще заяви подкрепа за Лех Валенса? Дали ще стане катализатор на бунтове и нова стачка, или ще даде благословията си на генерал Ярузелски? Видният журналист Уилям Сафайър коментира срещата между папата и генерала така: „... Главата на римокатолическата църква и марионетни-ят лидер си разменят усмивки и ръкостискания. Папата чудесно знае как може да се използват публичните му изяви и внимателно калибрира израженията си пред камерата. Знакът не може да се сбърка: църквата и държавата са стигнали до тайно съглашение и на полския лидер Ярузелски, послушник на Москва, с дадена политическа благословия. Държавната телевизия ще излъчва този знаков миг отново и отново.“
Не всеки политически лидер се справя така умело с израженията си. Бившият президент на Египет Ануар Садат пише следното за юношеските си опити да контролира фациалните си мускули: „...Моето хоби беше политиката. По това време Мусолини управляваше Италия. Гледах снимки и четях за умението му да променя израженията си, докато изнася речи, да изразява сила, в следващия миг агресия, гака че хората, които го гледат, да прочетат в лицето му посланието за мощ и власт. Бях поразен от това изкуство. Стоях пред огледалото и се опитвах да имитирам властните му изражения, но резултатите бяха разочароващи. Не се получаваше нищо, само мускулите на лицето ми се изтощаваха до болка.“
Въпреки несполучливите си опити да фалшифицира лицевите изражения, Садат се доказва като майстор на измамата, когато през 1973 успява тайно да организира изненадващ египетско-сирийски удар срещу Израел. Едното не противоречи на другото. Измамата не предполага непременно умения за фалшифициране или прикриване на изражения, жестове или глас. Тези умения са необходими само при измами, в които лъжецът и жертвата са в пряк контакт, лице в лице - като нри срещата, на която Хитлер така умело измамва Чембърлейн. А според очевидци Садат дори не прави опит да прикрие истинските си чувства при срещи с опонентите си. Езер Вайцман, израелският министър на отбраната, който преговаря лично със Садат след войната през 1973, пише: „Той не беше човек, който крие чувствата си - те проличаваха моментално в изражението, гласа и жестовете му.“
Има и един по-рядко срещан начин, по който индивидуалната специфика може да попречи на точната интерпретация на меродавните фациални мускули. Той е свързан с разговорните лицеви сигнали, които споменах по-рано. Някои от тях имат функцията на жестовете-илюстратори - подчертават определени думи в процеса на речта. Повечето хора правят това чрез смъкване или повдигане на вежди (подобно на фигури ЗВ и ЗГ). Но има някои редки екземпляри, които използват за емфаза на речта си израженията за тъга и страх (фигури ЗА и ЗБ). Актьорът-режисьор Уди Алън е един от тях. Докато повечето хора повдигат или смъкват вежди, за да акцентират някоя дума, Уди Алън повдига само вътрешните ъгли на веждите си. Това му придава тъжен и замислен вид. В неговия случай това лицево движение не е меродавно. Хора като Уди Алън, които използват за емфаза на речта си фациалното движение, изразяващо тъга, могат лесно да го изпълняват волево. Ако пожелаят, те биха могли да го използват за симулиране или прикриване на чувство. Мускулите, върху които повечето хора не могат да влияят, са контролируеми за тях. Изобличи-телят ще разбере, че не може да разчита на тези мускули за достоверна информация, ако заподозреният често ги използва за емфаза.